Маневрите на американо-китайския фронт

1

В популярното у нас противопоставяне между Русия и САЩ, подценяваме далеч по-сериозното и оказващо влияние днес, утре и навсякъде напрежение между Китай и САЩ. Не става въпрос за гореща война, но историята помни, че и студените войни нанасят, макар и не толкова "атрактивни", трудно измерими вреди. Засега войната между двете най-големи икономики се определя в повечето случаи като търговска, но едно изказване на икономическия форум в Давос тези дни светна червената лампа. Джордж Сорос посочи Китай (Русия също не бе пропусната) и неговия президент Си Дзинпин като враг номер едно за отворените общества, към които, да напомним на забравилите, и България принадлежи. Милиардерът филантроп посочи, че тоталитарният режим в Китай е най-богатият, най-силният и най-напредналият в компютърното самообучение и изкуствения интелект. Последните могат да бъдат използвани не само за засилване на контрола вътре в страната, но и навсякъде, където китайското ръководство пожелае. Сорос обърна внимание върху проекта "Един пояс, един път", който китайците изграждат и чиято цел е засилване на търговията с държавите. Според думите на американеца, това не е в интерес на държавите, а само на Китай. Разбира се, китайската страна отвърна, че подобни опасения изопачават представите за редно и нередно, и са безсмислени. Всъщност атаката на Джордж Сорос бе насочена към Доналд Тръмп, който според него не обръща достатъчно внимание на опасността "студената" война с Китай да прерасне в "гореща".

Но къде, според Сорос, Тръмп е недалновиден? Нима заплахите и наложените мита за китайско производство не са част от съпротивата на президента на най-могъщата държава към претендента Китай? Чийто политически и обществен модел не се харесва в свободния свят. Нима САЩ не правят достатъчно? Станахме свидетели на яростен отпор на мераците на китайската комапния Huawei да изгражда телекомуникационни 5G мрежи в Канада и Австралия. Двете държави са част от съюз за радиоелектронно разузнавене "Five Eyes" (FVEY). Членовете му са Австралия, Канада, Нова Зеландия, Обединеното кралство и Съединените щати. Произведено в Китай оборудване, не би било уместно.

Засега залпът даден от Тръмп включва набор от тарифи върху по-широк спектър китайски продукти, от първоначално ударените стомана и алуминий. Според икономисти обаче това е лоша идея. Обясняват, че светът е по-интегриран, отколкото можем да видим, и дори да предположим. Показателен е примерът с iPhone. Произвежда се в Китай, но е измислен и се продава от американската компания Apple. Дизайнът, маркетингът и управлението се осигуряват от тази компания. Освен това много от компонентите на iPhone: камерата, стъкленият екран, сензорния контролер и Wi-Fi чипа са произведени в САЩ. Облагането му би довело до ограничаване на продажбите, а оттам и на работните места. Така евентуална тарифа, да речем върху вноса на китайски телевизори, може да намали посетителите на Гранд Каньон.

Тръмп твърди, че иска да види в Китай свободна пазарна икономика без държавна намеса, но неговите протекционистки действия са точно такива. Обвиненията към китайците за кражба на технологии също са проблем, а кацането на обратната страна на Луната, само засили гласовете в тази посока. Безпокойство във Вашингтон предизвиква и заявеното от Китай желание да стане световен лидер в сектори като аерокосмическия, във възобновяемите енергии, електрическите превозни средства и роботиката. Но се признава, че въпреки притесненията от политическите и икономически различия двете икономики са дълбоко преплетени с търговски, финансови и производствени връзки. Предупрежденията за нарушаването им, или за възможни агресивни действия, са свързани с притеснения в глобалната икономика, която без съмнение ще пострада. Мисленето в посока: "вносът е лош, а износът - добър" препраща поне век назад. Днес компаниите организират производствата си в много и различни държави, и така осигуряват огромен избор за потребителите. Друг начин за някои от големите индустрии вече не съществува.

Засега САЩ "печелят" войната. Китайската икономика рязко забави, което се потвърждава от спада на цените на петрола (Китай е най-големият вносител на петрол), както и на индустриалните метали. Но за в бъдеще е лесно да се предположи, че здравето на световната икономика зависи от доброто партньорство между САЩ и Китай. И двете страни трябва бързо да сложат край на войната и да съсредоточат усилията си върху създаването на по-хармонични отношения. Това е нужно, за да не се окажем в ситуация на парадоксално сравнение между изградената преди векове, а днес туристическа атракция, Велика китайска стена и намерението на Тръмп да вдигне петметрова метална ограда по границата с Мексико.

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани