"Щастливото" минало в НРБ

10:00, 31 яну 19 Сподели в: 25 Станислав Бояджиев Автор: Станислав Бояджиев
1

Провокацията дойде от статия във в. "Дневник" от журналиста на Дойче веле, Александър Андреев, озаглавена: ЕС = СССР. Разбира се, знака за равенство бе зачеркнат с дебела черта от текста под заглавието. Но защо се налага подобна статия тридесет години след рухването на тази "империя на Злото"? Моето обяснение не е в слабата памет на живите свидетели, а в усилията на някои да извъртат фактите и така да оправдават неумението си да се впишат успешно в новите реалности. Живеем във вица в който двама разговарят: " Най-добре бе при Сталин! Защо? Ами защото бяхме млади.". Последното се пропуска. Използва се наивността на младите, за да се представи красива картина на едно тъжно и сиво минало. Липсва информация, особено в учебниците!, за онзи период, в което нашата държава бе наричана сателит на червена Москва.

Авторът Андреев намира за нужно да подчертае сериозните различия между СССР и ЕС: факт е, посочва той, че за разлика от "социалистическия лагер", който ни отделяше с Желязната си завеса от свободния свят, днес държавите са с отворени граници помежду си и се присъединяват доброволно (в случая с Великобритания и напускат) съюза. Никой от Брюксел не праща войски, които да сменят правителства и принуждават парламенти да се присъединяват към нас. ЕС не е резултат от война, какъвто бе соцлагерът. Много важно е, че за разлика от СССР, който с войни бе присъединил народи, то тук европейците чакат на опашка за членство. Показателно е, че отскубналите се от прегръдката на Москва, днес се страхуват да не се върнат обратно. Още повече, че представения от Русия модел, както и агресивното поведение на обитателя на Кремъл, отблъскват здравия разум.

Недоволниците от живота, и не само бедните, но и някои богати тарикати, като семейство Баневи, да речем, настояват, че ЕС и соцлагера в прегръдката на СССР са едно и също и дори по-лошо. Намират се и такива, които твърдят, че преди 1989 г. е било по-добре. Приканват да напуснем ЕС и дори да се присъединим към един друг проект. Някъде отгоре, в Брюксел, твърдят те, пускат музиката и заповядват да играем хорото по техните правила. Пропускат да споменат, че някога тоталитарно управляващата БКП нямаше никакъв шанс да избира песента пусната от Москва, а днес в Брюксел са нашите депутати и комисар, които имат толкова права, колкото и германците, французите, испанците и други.

Тук естествено стигаме до сравненията с нашето минало, което все още не е далечно, а и сме много живите, които добре помним. За тези след нас има специален закон с точно описание на периода 1944-1989 г., както и многобройни документи от всякакъв вид. Защо обаче се налага да пишем? Защото законите се четат рядко, медиите се занимават предимно (разбираемо) с настоящето и за наш срам е редно да посочим, че три десетилетия след срутването на лагерните стени, в учебниците тепърва навлиза сериозното изучаване на тоталитарния режим. Все още обаче липсват определения като "съветска окупация", което е съществен пропуск. Трябва да се знае, че не Царство България, а СССР ни обявява война и войските му преминават Дунав, за да настанят група комунисти във властта. Не се изучава и случая, в който БКП опитва да предложи България за република в състава на СССР. Този срамен акт няма как да не бъде определен за най-тежък случай на национално предателство. Трябва да се дават примери и за антихуманното поведение на режима, който премълча за опасността и позволи манифестации под радиактивния дъжд на 1 май 1986. Израснаха поколения, които нямат представа за близкото минало и не отчитат сериозната опасност от сравнения в стил ЕС=СССР. Би било добре за менталното здраве на нацията ни, младите да напомнят на старите, че родените преди 1989 г. са раждани с по-малко права и свободи от поколения българи по османско. Хората по време на социализма нямаха: най-елементарното - право на свободно придвижване; нямаха право на избор за място на живеене, дори в границите на България; нямаха право на свободно слово и печат; нямаха право на собственост, на търговия, на икономическа инициатива; нямаха право на свободен, не филтриран през цензурата, достъп до култура и добро образование. Лъжите за последното са особено дразнещи, както и лъжите за здравеопазването, което било "безплатно" и достъпно за всеки. Нарочно се забравя арогантността на БКП да отделя кабинети АБФК (привилегия само за "активните борци против фашизма и капитализма") във всяко здравно заведение, както и за невъзможността на обикновените граждани за лечение в чужбина.

Ето защо фантазии и сравнения, срещани ежедневно в социалните мрежи, с миналото на НРБ, както и абсурдното ЕС = СССР, са възможни заради безхаберието, нежеланието и страхливостта, преди всичко, на редица министри на образованието и науката.

 

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани