Пророческото заглавие на песен на Sex Pistols от времето на пънка е провокация, но историческото отхвърляне, в ново време, на предложената сделка с ЕС от Тереза Мей в Парламента, не е. Бъркотията е голяма, а политиците са стъпили на път, който води към сериозни поразии. Да се очаква единна парламентарна воля за справяне със съдбоносната ситуация е по-скоро в сферата на фантазиите. Времето е уникално и налага извънредни действия. Дали това ще бъде втори референдум или друго, сигурно е, че ще станем свидетели на нещо, което не се е случвало. Животът в интересно време не бил за предпочитане, твърдят мъдреци, но избор не ни е отреден, така че надеждите за добър изход и в този объркан случай не са за пренебрегване.
Възможността за прекратяване на Брекзит би могла да се обоснове с грешните предположения и разочарованията на мнозина, които гласуваха преди две години за излизане от ЕС. Изглежда лесно, още повече, че Европейският съд постанови, че ако Великобритания реши едностранно да отмени задействания член 50, то не се изисква съгласието на останалите 27. Но Мей отхвърля такава възможност и я нарича предателство към вота. Така стигаме до казаното от Доналд Туск по повод отхвърленото от Парламента: "Ако сделката е невъзможна и никой не иска да има сделка, тогава кой най-накрая ще има куража да каже какво е единственото положително решение?". Погледите са кръстосани, а идеите специални. Ето някои от тях:
Поглед към високото. Налага ли ситуацията намеса на кралицата? Нейно Величество е над политическите страсти и няма изгледи това да се промени. Най-много да се появи отново с синята шапка на жълти точки, напомняща флага на ЕС. Н.В.Елизабет ІІ няма право да разпусне Парламента, но е единствения човек, който може да отправи покана към някой различен от Мей, който да сформира ново правителство. Сигурно е, че кандидати ще се намерят. Този някой може да даде друга посока на "кораба", но дали Парламентът ще "опъне платната" е друг въпрос. Според правилата, такова действие може да разчита за подкрепа само две седмици. Ако това не се случи, следват общи избори.
Бе събуден и историческия спомен от Втората световна война, когато обстоятелствата налагат широка подкрепа и тогава Чърчил е сформирал коалиционен кабинет с участието на краля. Такава идея бе подкрепена пак преди дни от внука на легендарния политик и съпартиец на Тереза Мей, сър Николас Соумс. Дали такъв кабинет би бил изход от безизходицата е трудно да се предположи. Още повече, че веднъж, през лятото на 2018 г., идеята бе отхвърлена.
Съществуват и екзотични предложения за решаване на трудната задача, като примера на Република Ирландия. През 2017 г., гражданско събрание от 99 члена, избрани на случаен принцип, изслушаха мнения на експерти, свързани със здравните, юридическите и други аспекти на казуса със съществуващата конституционна забрана за аборти. Събранието предложи промяна на конституцията, която да позволи на депутатите да извършат законодателни промени. 2/3 от случайно избраните препоръчаха отмяна на забраната за аборт. Това събрание, както и междупарламентарна комисия, взеха решение за референдум, който през 2018 г. доведе до осмата поправка в конституцията. Това позволи отпадане на забраната. В британския случай обаче факторът време не предполага подобна възможност. Времето не позволява и създаване на парламентарна комисия, която да включва представители на различните мнения. Възможно е единствено при отлагане на датата за излизане от ЕС. Тогава би бил възможен и втори референдум с въпрос: "Оставане или напускане?", също и друг: "Със сделка или не?". Или някаква комбинация?...
"Сам каквото си направиш, никой друг не може да ти го направи" е подходяща поговорка за случващото се във Великобритания. Неприятното за нас е, че Островът все още е част от ЕС и страданието на британците от причинената бъркотия е на път да се превърне в колективно преживяване. Подготовката за Брекзит без сделка включва не само притеснителни организационни усилия, но изисква и изразходване на сериозни финансови средства от всички. Което вече се случва.