Преди години арабите в Близкия Изток сами се грижеха за спокойствието си, но когато Асад остави хиляди мъртви цивилни и ранени, когато го обвиниха, че използва химическо оръжие, когато ДАЕШ превзе територии, нещата в Сирия поеха в друга посока. Днес в страната има руснаци, иранци и турци, но арабите също се връщат. Доналд Тръмп написа в Туитър оптимистичното: "Саудитска Арабия вече се е съгласила да похарчи необходимите пари, за да помогне за възстановяването на Сирия". ОАЕ и Бахрейн обявиха миналия месец, че са за повторно отваряне на затворените си посолства в Дамаск, а Египет накара Арабската лига да приеме Сирия за предстоящата среща през март. Катар също е въвлечен със свои интереси в събитията. Разбира се, Израел не е съгласен с присъствието на Иран в сценария за новата Сирия със стария Асад и продължава с въздушните удари. ДАЕШ е обявена от всички за победена, но все още се държи в някои североизточни, гранични с Ирак, райони в Сирия. Бойците и се числят между 20 000 и 30 000, но други се прехвърлиха в Африка. Всичко това предлага известна надежда за светло бъдеще в Сирия.
Трябва ли ЕС да е доволен от развитието на събитията? Вярно е, че участвахме (с логистика и пари), в една коалиция, която побеждаваше и не оставяше след себе си разрушения в стил Грозни или Алепо, но... Решението на Тръмп, да изтегли военните си, предизвика смут в цялата картина и особено в съседна Турция. Президентът Ердоган нарече изтеглянето "грешка". В Анкара винаги са считали за терористи някои от сирийско-кюрдските части за борба с ДАЕШ. Предупреждавали са, че едностранно могат да ги атакуват. А изтеглянето на американците би отворило възможности за нови сблъсъци. Изявления от страна на Вашингтон, че няма да позволи на Турция да убива кюрди, олекват на фона на заминаващите си военни. Още повече, че министърът на отбраната на САЩ напусна поста в несъгласие със заявеното и вече изпълняващо се намерение на Тръмп. Ердоган от своя страна отказа преди дни да се срещне и разговаря с Болтън, докато бе в Турция.
Новата година изглежда ще е най-добра за сирийския президент Башар Асад. Спасението на този диктатор е приоритет за Русия, която също е победител и доминира в този многогодишен, и многостранен, конфликт. Участието и във всички важни решения на място гарантира благоприятната съдба за този, мразен от милиони сирийци, диктатор. Стотиците хиляди загинали и милионите избягали не стряскат нито него, нито съюзниците му. Иран и Русия са доволни от лоялността му и ще го държат на власт независимо от кръвопролитията.
Със затихването на военните сблъсъци, картината на разрушените големи градове приличащи на черупки, унищожената инфраструктура и мизерията подсказват, че Сирия се нуждае от бързи решения и много сериозни инвестиции. Близо 6 милиона бежанци и 5 милиона разселени вътре в страната няма къде да отидат. Дневният ред на богатия Запад обаче е друг. Удивително бързо темата за Сирия изпадна от важното, а само преди няколко години бе първа по значимост, след като бежанците опитаха да наводнят Европа. Сделката, сключена с Ердоган, бе ключът към спокойствието ни. Сирия изведнъж се оказа далечен конфликт в иначе Близкия изток. Наблюдатели веднага посочиха европейските политици и граждани като носители на низък морал. Други дори твърдят, че поведението ни е повод за срам. Трети се защитават, като припомнят, че не западните бомби са изравнили със земята сирийските градове, а тези на Асад и съюзниците му. Обясняват, че задължението за възстановяването ще трябва да бъде грижа на тези, които са разрушавали. Дали тази теза ще бъде възприета и ще се предприемат ли действия не изглежда постижимо през 2019 г. Не се очертава план "Маршал" за Сирия, при все туитовете на Тръмп, и това никак не е добре за обикновените и граждани. Коалицията водена от САЩ, и с наше участие, отвори вратата за другите, но дали те ще възстановяват или ще рушават, както досега, е въпрос без отговор.