Да започнем с основното – ако новогодишното желание на родните политици е да бъдат по-интелигентни и адекватни през 2019 г. ... не им се получава. Традиционно най-много не им се получава на тези в Лявото, които се събраха на пленум и си гласуваха още една визия, този път директно ЕВРОвизия. От толкова много визии през последните месеци човек може и да се обърка, а това чувтво на несигурност в опитите да се ориентираме сред когнитивните усилия на напиращите към властимането, никак не се подобрява с надзъртването в документа.
Положителното в случая е, че до евроизборите остават още четири месеца, в които можем да изчистим поне основните понятия, за да проясним визията си. Четири месеца са много и малко, затова да не губим време:
Истанбулската конвенция НЕ Е документ на Европейския съюз, а на Съвета на Европа. Съвета на Европа е организация, която няма нищо общо с изборите за европейски парламент, в нея членуват 47 държави, включително Русия и Турция, като неслучайно Истанбулската конвенция е кръстена на града, в който е приета – Истанбул. Ратифицирането й се случва от националните парламенти, а не от институциите на Европейския съюз. Да обявиш, че си против Истанбулската конвенция в платформата си за избори за европейски парламент, е безмислен акт.
Глобалният пакт на ООН за миграцията НЕ Е документ на Европейския съюз, а на Организацията на обединените нации. И тук, както и в случая с Истанбулската конвенция, документът се ратифицира от националните власти на държавите-членки, а не от европейските институции. Още повече, че подписването на Пакта се случи в края на миналата година в Мароко и България не прие документа. Броят и поведението на евродепутатите от БСП след предстоящите европейски избори няма отношение Глобалния пакт на ООН за миграцията.
Икономическите санкции от страна на Европейския съюз срещу Русия не се налагат от европейския парламент, а от Съвета на Европейския съюз. Съветът на Европейския съюз е организация, напълно различаваща се от европейския парламент и европейската комисия, тъй като се съставлява от представители на правителствата на страните-членки. В този дух – броят и поведението на евродепутатите на социалистите не може да окаже влияние върху отпадането или налагането на нови санкции срещу Руската федерация, тъй като, поне от българска страна, те зависят от правителството, в което БСП няма участие. Иначе в Москва със сигурност ще оценят поклона доземи.
Отказвам да повярвам, че авторите на „Визия за Европа“ не са наясно поне с две от трите фактологически грешки, които са допуснали при изготвянето на документа си. Което ни навежда на мисълта, че поне от Ляво, а едва ли и само там, кампанията за избирането на новите ни представители в европейския парламент ще е порядъчно абсурдна и заобикаляща истинските послания. Да, всяка една партия, в това число и БСП, ще твърди, че е против пакета „Мобилност“, за което вече се убедихме и от прегръдките между евродепутатите от различните политически сили по време на протеста на превозвачите в Брюксел. Всяка партия ще твърди също така, че кохезионната политика (най-просто казано еврофондовете) трябва да продължи. Самоубийство е да не го правят.
За жалост обаче едва ли ще чуем мнението на политиците за истинските въпроси пред Европейския съюз. Какво е мнението им за частичната или пълна федерализация в рамките на Съюза? Какво мислят за единната европейска отбрана, дали и как си представят въоръжените сили на ЕС? Какво е отношението им към плановете за Европа на две скорости? И още много други важни въпроси, които ще останат в миманса на дискусията кой е за или против джендърите, мигрантите и Еманюел Макрон.