По счупени глави ли ще търсим незаконни цигански гета?

09:34, 11 яну 19 Сподели в: 25
1

През последните дни сте прочели, а и през следващите ще прочетете много мнения и анализи за случая в село Войводиново, при който двама цигани пребиха и пратиха в болница военен при битов конфликт. Ще прочетете колко е сериозен проблемът с циганското малцинство в България, както и как няма никакъв резултат от вложените десетки милиони левове в различните стратегии за интеграция и декади на ромското включване. Ще прочетете протестите срещу това циганско нападение и други като него не носят дългосрочен резултат, а трябва да се заложи на изкарване на младите представители на този етнос от гетата, да се разчита на образоването и интеграцията им. Ще прочетете как знайни и незнайни политици се опитват да яхнат всеки подобен етнически конфликт с цел извличане на електорални ползи, без реално да се интересуват от благото на участниците в него. Ще прочетете още много подобни текстове и почти всеки от тях ще поддържа правдива теза.

 

При толкова много интелектуални усилия в тази насока, кощунство би било да ангажирам вниманието ви с поредната доза „откриване на топлата вода“ по циганския въпрос в България. Една такава „вода“ обаче изглежда толкова добре прикрита, че си заслужава да се отдадем на мисловно издирване, за да открием един същински оазис на чиновническото безхаберие. „Всички постройки в ромската махала във Войводино са незаконни“ изрева вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов и стотици, ако не и хиляди негови симпатизанти сбърчиха вежди в справедлив гняв. Към кого обаче е насочен гнева? Към циганите, разбира се.

 

А не забравяме ли някого? Кой е позволил съществуването на това гето в продължение на 30 години? Разбира се, става въпрос за общинските власти и ДНСК, които десетилетия, повтарям, десетилетия са си затваряли очите за проблема. Явно българските общини и Дирекцията за национален строителен контрол използват за индикатор за незаконни строежи етническото напрежение, тъй като с почти чародейна лекота установява незаконни постройки в циганските махали, всеки път когато нечия глава бъде сцепена. Подтикнати от мазохизма на непримиримостта срещу чиновническата държава, можем да проверим колко ни струва издръжката на ДНСК – 7.3 млн. лв. на година.

 

Може би аз съм прекалено критичен, но когато данъкоплатците отделят 7.3 млн. лв. от изработените си пари за строителен контрол, то следва да бъде намерен по-добър индикатор за незаконни строежи от разбитата глава на командоса Валентин Димов. Нелепо е и да попадаме и на потвърждение от кметовете на Войводиново и община Марица, че „всички къщи в махалата са незаконни“. След като спокойно можем да разсъдим, че законността им не зависи строго от нападението на двамата братя срещу военния, то някой, дори много хора, не са си свършили работата. Работа, за която им е платено прещедро от републиканския бюджет, да повторим.

 

Колкото и силна да е неприязънта ни към агресорите, особено с оглед на статистически податливия им към криминални прояви етнос, двойно по-гневни трябва да сме към тези, които са назначени, за да упражняват закона, но не го правят. Защото докато разчитаме на случайни сблъсъци, за да оповестим незаконността на едно гето и се ангажираме със събарянето му, гетата ще продължават да се плодят, с десетки. Ентусиазмът на циганите да нарушават закона и да вдигат постройки където им попадне би бил значително ограничен, ако къщите им биват разрушавани с нужната скорост и честота. Простата логика сочи, че няма да им е рентабилно да ги строят. 

Михаил Кръстев Автор: Михаил Кръстев

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани