"Пилета бият прасета, брат" - това беше рекламният слоган на поредица компютърни игри от близкото минало. Това е и начинът, по който мнозина наши сънародници - от онези, умните и красивите, протестърите, елита на нацията, в чието число са и лелките, емигрирали в чужбина "по любов" - точно същите, които имат претенцията волята им да има императивен характер над всички и всичко възприемат нас, останалите българи като прасета.
Често ще ги чуеш да коментират по между си или шумно по медиите (до които уж нямали достъп) как това или онова било свинщина. Че беден пенсионер прави зимнина било свинщина и не било никак европейско. В Берлин не правели така. В Париж пък не играели хоро. Във Виена нямало кукери. В Лондон не скачали за кръста на Йордановден. Това всичко било свинщина, типично българска и мутренска, така я определят. Самите те не били прасета, казват. Били "европци". Ходили са веднъж даже до Лувъра - в неделя, че е без пари. Ганьо не може да се прецака лесно.
Но нещо по тоя случай във Войводиново не се изказват. Правят се на заети, че са възмутени от поредната "свинщина" - че деца играели хоро в басейн. Мутренски и свински явно могат да се държат само българите. А беше пребит български войник. От онези, които трябва гордо да съхраняват националното ни достойнство. От онези, които трябва да ни пазят в случай на война. Същите, за изборът на чиито самолети не спираме да спорим.
Случилото се във Войводиново също е част от война. Само че тиха. Война на цивилизация и варвари. Война на утроби. Война на хора, които изпращат децата си в чужбина за да учат срещу такива, които ги изпращат за да просят и проституират. Война, чиито изход вече е решен и остава само времето да го разкрие на който не е разбрал какво се случва.
Пилета бият прасета, брат. Във Войводиново този път. Предния беше в Ботевград. Преди това беше Ихтиман. По преди това беше Захарна фабрика. Първия път никой не помни. Знае се само, че някъде в миналото беше Катуница. Всеки път е "единичен инцидент" на политкоректния език, който е превзел казионните медии. Всеки път е новина между спорта и прогнозата за времето. Единственото митът за някой си Арлин Антонов хвърля дългата си сянка, държи националното самочувствие и подклажда огънят на саморазправата.
Интересно защо всички тези, които с погнуса наричат сънародниците си "прасета" и при всеки "единичен инцидент" защитават "пилетата" я като Матросов на амбразурата, я с мълчанието си твърдят, че живеят някъде из необятната Европа, а не в циганската махала в Лом? Дали там не е достатъчно европейско заради българите или заради някой друг?
"Пилетата" не са лоши сами по себе си. Те просто са различни от "прасетата". Техните свинщини обаче са забранени за критика. Те не носят вина, освободени са от такава. Но пък ги имаме за пълноправни граждани. Цивилизационните разлики не се коментират. Пред тях по "европски" маниер си затваряме очите докато не стане твърде късно. Докато вандалите не превземат Рим. Междувременно пишем думата "патриот" с умишлена правописна грешка в отчаян опит да не ни помислят за българи.
"Пилетата" не просто могат да бият прасетата безнаказано, но и явно така е редно. Има нещо твърде общо между "пилетата" и самообявилият се елит на нацията на "прасетата" - ненавистта към независимата българска държавност и държавотворния народ. Отново теми табу.
Докато си играем на "Не съм свиня, че да ям лютеница" и "Има и добри и работливи "пилета", познавам две такива" демографията си казва думата. Бъдещето на държавата пребива пазителите на нацията.
