Според издателите на Оксфордския речник думата на 2018 година е „токсичен“ заради отравянето на Сергей Скрипал от негови бивши колеги – руски разузнавачи. За света може и това да е вярно, но в България думата, не само за 2018 година, но и по принцип е „разделение“.
Нека само да уточним, че настоящият текст не е някакъв трогателен призив за обединение – тъкмо напротив.
Разделение сме на Левски и ЦСКА (Те пък са разделени на ЦСКА-София и ЦСКА 1948), на ГЕРБ и БСП, на бойковисти и радевисти, на костовисти (честит имен ден) и антикостовисти, на републиканци и монархисти, на рубладжии и соросоиди. Напоследък дори на проелховици и антиелхисти, на луди катерачи и гадни хижари.
Най-важното разделение обаче е на хора искащи нормалност в общуването (колкото и да са различни възгледите ни) и на истеричните лешояди на нашето разделение – тези, които се хранят от него. Тези, чиято роля се изчерпва в това да чертаят нови и нови разделителни линии.
Една от по-забавните такива е дебатът за „леденото хоро“ и хвърлянето на кръста на Богоявление. В тази своеобразна фейсбук война място за заложници няма и съдбата на евроатлантическата ориентация на България е заложена на карта!
Или си срещу тези „назадничави“, „селски“ идеи и обичаи (независимо откога датират – от 70-те или отпреди 200 години) или си слуга на Путин, mafiqta и патреОт. Като странична бележка – не знам, кой излъга една малка групичка от хора, че изписването на умишлени правописни грешки ВЪВ ВСЯКА ЕДНА ДУМА ги прави оригинални или саркастични.
Но да се върнем към основната тема – модерните, либерални, градски хора, които обичат „арт пърформансите“, „флашмобовете“ срещу ретроградните, миришещи на чесън „патреоти“, „селяни“ и въобще гадни хомофоби и расисти. Или както един от стожерите на първите пише:
„От едната страна - добре образованите, пътуващи, владеещи езици дигитални хора, които са виждали Айфеловата кула, но никога не са колили прасе. От другата - едно население, което е отчайващо претоварено от темпото и изискванията на глобализацията и търси упование и стабилност в някакви химерични корени. От едната страна - IT-общностите, ЛГБТ, Туитър, лъскавите кафенета и бутици, целият градски лайфстайл с всевъзможните гарнитури от киноа, авокадо и златен прашец. От другата страна - мутрите и хомофобията, неофашизмът, бутафорните крепости, тричането на кучета и голите хорá в ледените води по Богоявление.“
Разбрахте ли? Или сте за джендърите или сте фашист, който обича да трича кучета. Ако не сте виждали Айфеловата кула, значи задължително сте мутра.
Това е – място за средно положение няма. Не е възможно, например, да сте колили прасе, но да сте от IT общността.
Много може да се пише за подобно разделение, което въпреки, че ни се навира в очите, главно от хора, чието финансиране идва от чужбина (независимо дали от Русия или от Америка) – но в крайна сметка то е едно от малкото създадени изкуствено. Създадено именно от хора, които имат нужда от него, за да оцеляват. От дребна групичка истерици, които за сметка на това имат огромен медиен ресурс за своето вряскане.
В крайна сметка, обаче – истинската им тежест е смехотворна. И това ясно се вижда на избори – от политическите им представители.
Лошото е друго – че поради некадърното им разбиране за „европейски ценности“ и поради тоталната им невменяемост какво всъщност е Западът и неговите основи, традиции и символизъм са на път да ни тласнат в другата крайност. От това, разбира се възползват веднага другите лешояди – тези, цитирани от Руското посолство и „призоваващи за нов народен съд“
Тук и двете страни са малобройни, просто защото са имитатори на своите господари. От нас зависи дали ще останат толкова.