Дали през 2019 г. Русия ще се върне обратно в обществото на цивилизованите нации? При тези, чиято грижа за свободата и просперитета на другите се е превърнала в кауза. Вярно, конфликтът в Сирия върви към приключване, но е редно да се отбележи, че САЩ и коалицията, в която участваше и нашата страна, се намесиха в Ирак, за да махнат диктатор, а Русия се намеси в Сирия, за да запази властта му. И ако съдим по новата свръхзвукова ракетна система, обявена от Путин с думите: "Това е прекрасно, чудесен подарък за страната за Нова Година.", то отговорът е: не! Най-голямата по територия държава демонстрира други приоритети.
Президентът на РФ твърди, че ракетата е "неуязвима" за американските защити и ще влезе на въоръжение през 2019 г. Но защо САЩ и нейните защити са цел за преодоляване? Как се стигна до това остро противопоставяне след промените в края на ХХ в., когато надеждите на хората за един по-спокоен свят бяха свързани с разпада на СССР и забраната на КПСС. Отстраняването на идеологическите различия, като че ли бяха гарант за "разведряването". Партньорството с НАТО - също. Но постепенно властващите в Кремъл отново припознаха за враг НАТО. Тук можем да потърсим причината за изострянето на отношенията, конкретно във факта, че граничещи с Русия държави станаха пълноправни членки на Алианса. Други официално го желаят. Но има държави, които граничат с НАТО и това не ги притеснява. Например Швеция, която има дълга граница с натовската Норвегия. Граничи и с Финландия, чиято граница с Русия е причина (не е изненадваща) за желанието на финландците в най-скоро време да се присъединят към НАТО. Защото...
На дневен ред в Русия е антизападната реторика. Демонстрира се морален и културен консерватизъм, а вертикалната властова структура и утвърждаването на военната мощ целят дефиниране на многополюсен свят. Русия се противопоставя на възможността една коалиционна или съюзна сила, оглавявана от САЩ, да доминира над света. След провала в Европа с Украйна, от Кремъл се изтъква евроазиатското единство (Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Армения). Усилено се изгражда минало, от което се очаква да вдъхновява настоящето. Твърди се, че СССР е заел мястото на една империя, която се е провалила в опита да се справи с предизвикателствата в края на ХІХ и началото на ХХ в. Да, революцията през 1917 г. е момент, който очертава модерните и познати днес нации. Финландия и Полша воюват за своята независимост и успяват, но Прибалтийските републики, Украйна, Беларус и други попадат в мрежата на СССР. Новата империя залага на маркситката идеология, чията универсалност се справя за десетилетия със заплахите от национализъм в многобройните републики. Парадоксално, но друг метод за спокойствие бе насърчаването на неруските малцинства да развиват културите си и те дълго време се радваха, зад строго охраняваните граници. Тази политика, съчетана с осезаемото изоставане от Запада, вместо да помогне за изграждане на социализма, насърчи етническия национализъм и парадоксалната съветска нация се разпадна много бързо в края на ХХ в.
Днес светът очаква от РФ да бъде сила за мир, за свобода и за приобщаване, а не защита или приют за тирани. За съжаление нейното право на вето в Съвета за сигурност на ООН (12 пъти върху резолюции относно конфликта в Сирия) осигури политическото прикритие на режима на Асад, защити стратегическите интереси на Русия, попречи на мироопазващата роля на ООН и нито веднъж не изглеждаше да е мотивирано от хуманитарни проблеми. Неспособността на руската армия зад граница да предотвратява употребата на химическо оръжие, на мащабни разрушения, кръвопролития сред цивилни, бе срамна, според някои наблюдатели. Във връзка с предполагаеми нарушения на договора INF (договор между САЩ и СССР от 1987 за премахване на ракетите със среден и малък обсег), Майк Помпео, държавен секретар на САЩ, си позволи да заяви: "Тези нарушения на договора за INF не могат да се разглеждат изолирано от по-широкия модел на руското беззаконие на световната сцена. Списъкът на позорните актове на Русия е дълъг: Грузия, Украйна, Сирия, намеса в избори, Скрипал и сега Керченския проток, за да назовем само няколко.". От страна на ЕС можем да добавим, че дестабилизиращото поведение на Русия в Европа не се нуждае от коментар. А взаимно налаганите санкции бележат тревожното ни време.
Такава е сцената, в която президентът Путин подчерта, че няма друга страна с хиперзвуково оръжие. Тестът на оръжието дойде във време на ожесточено противопоставяне между Русия и САЩ, което стигна до най-високо ниво от времето на Студената война. Притеснението е, че такъв тип оръжия насърчават първите удари, защото оставят малко време на противника за обмисляне на реакция. Няма място и за съмнения, че ще бъдем свидетели на нова надпревара във въоръжаването. Пекин вече се похвали, че успешно е изпробвал хиперзвуков летатателен апарат през август. Китайците не казват какви други планове имат за тази технология, освен да допринесе за космическата им индустрия. От страна на САЩ научихме, че близо милиард долара се насочват към Lockheed Martin за разработване на хиперзвукова ракета.
Така изразените преди две години надежди на Москва за възстановяване на връзките с Вашингтон при президента Доналд Тръмп се сринаха не само заради взаимните нападки и надпреварата във въоръжаването, но и заради разследванията и обвиненията на Русия за намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. Напрежението още повече се засили, когато Вашингтон удари с нова вълна от санкции.