Ако се фокусираме върху цвета, то те определено са зелени, но дали са "социално движение" и класова ли е борбата им? Имат ли нещо общо с марксистките представи и теории за обществото и дали това е водещото в инициативата им? Откритото недоволство мобилизира хиляди да ги облекат и да протестират. Вандалските прояви, колкото и да се отричат, са съществена част от разрушителната сила на движението. Крайната цел,също така отричана, е институциализиране на жилетките. Проблемите по пътя към нея са известни: липса на водачи и точно дефинирани искания. Да не говорим за програма...
Когато "жълтите жилетки" изискват уважение, когато критикуват арогантността от страна на правителството и президента, когато наричат себе си граждани и искат да бъдат изслушвани, за да изложат своите страдания и претенции, когато настояват за нова, разширена демокрация, можем да приемем, че те са част от логиката на "социално движение". Но претенцията да изразяват мнението на народа е неприемлива, защото исканията на хората се проявяват при избори. На президентските през 2017 г. 37 милиона граждани на Франция отидоха до урните. Това са 100 пъти повече хора от най-големите мобилизации на жълтите жилетки. Разбира се, демокрацията позволява разширяване и правото да се изразява протест е гарантирано. Но когато чуем приказки за обществен контрапроект или познатите от миналото утопии, то трябва да бъдем нащрек за неприятности от мащаб много по-голям от потрошени витрини, ограбени магазини и горящи автомобили.
Да се иска промяна на данъците е социално, но вандалските отклонения в посока търсене на противник нерядко избиват в ксенофобия и расизъм. Изправените пред правосъдието са или ултралеви или ултрадесни. Добре позната картина от миналия век, когато се определяха като фашисти и комунисти. Жилетките засега са далеч от раждането на партия, но както мрачно мърмореше Уди Алън в един от своите филми: "Днес нямам тумор, но утре?...". Днес исканията във Франция, която е "родината" на движението, си противоречат. Оставката на Макрон минава през референдум с предвидим резултат - оставка. Другото искане е да се приключи с настоящите парламентаристи, но тогава президентът трябва да остане на поста си. Има трето и четвърто. Третото е авторитаризъм - генерал за премиер. Дори името му циркулира - подалият оставка началник на генералния щаб и несъгласен с политиката на Макрон, генерал Дьо Вилие. Четвъртото желание на част от протестиращите жилетки е най-амбициозно и радикално - Шеста република с нови, неясни засега институции. Така проблемът с цената на бензина, фитилът който подпали недоволството, остана далечен спомен.
Днес движението "жълти жилетки" протяга ръце към такива политически проекти на върха, които биха довели до парализизаране на Френската република. Посяга и през границите, а интернет помага за организацията и подражанието в Европа, и отвъд. Неприятно е да се отбележи, че се намират политици, които го окуражават и които очевидно не желаят мир и диалог.
Дали протестите имат общо с борбите на работническата класа от индустриалната епоха? Многото млади хора, за които това е първата им ангажираност, дават по-скоро отрицателен отговор. Липсата на подкрепа и връзка със синдикатите също е индикация за нещо друго и ново. Надеждата е, че това "ново" ще доведе до обновяване на демокрацията. Чувствителността на протестиращите млади хора към темата за околната среда е в подкрепа на тази надежда.