Забравихме за тях около Нова Година, а милиони са в съседни държави. Успокоихме се, че ЕС в голяма степен затвори външните си граници и голямото семейството на европейските народи само плаща, за да ги държат отвъд. Мълчим, че населението в България, и в Европа, намалява и скоро - чуват се гласове - ще има нужда от легални икономически мигранти. Нашата държава дори излезе едни гърди напред и не подписа предложения от ООН пакт за миграцията. Човек би казал, че България сериозно е пострадала от наплив на мигранти и бежанци, които са настоявали да стоят с години или да я заселят навеки.
Знаем, че такива събития не са се случвали поне от век по нашите земи. Но поговорката: "Страх лозе пази" тук е на дневен ред, откак събитията в Сирия прокудиха милиони. Оправдаваме се, че мигрантите внасят чужда религия, а забравяме за съгражданите си, които от векове са издигнали минарета по нашите земи. В цяла Европа, и тук, бежанците се превърнаха в предпочитаните жертви на пропагандата на омраза и ксенофобията. Не обръщаме внимание на проучвания, които свидетелстват, че антиимигрантските настроения са по-високи сред хората, които нямат лични отношения с новодошлите. Политически партии и движения отбелязаха възход базирайки своите програми върху твърдението, че мюсюлманските бежанци, представляват екзистенциална заплаха за западния начин на живот. Така приемането или неприемането на бежанците доведе до политически и медийни дебати у нас и в пъти повече в останалата част от Европа. Същото важи с още по-голяма сила и за пространството в интернет. Анкетирани европейски граждани смятат, че новоприетите не полагат достатъчно усилия, за да се интегрират в приемащото ги общество. Чуват се гласове и в посока, че нашите усилия за интегрирането на тези нещастни хора трябва да бъдат повече и по-добре организирани.
Какво можем да чуем от сирийските бежанци? "Имахме къща в Сирия. Имаше и градина. Имахме приятели и децата ходеха на училище. Войната разруши всичко. Нашите мечти и тези на много деца бяха унищожени.". Същото може да чуем от всеки, който бяга от един от многобройните конфликти и дори от спасяващи се с бягство от мизерията, да речем във Венецуела. За беглецът, борбата за оцеляване, след границата се превръща в борба за преодоляване на дискриминацията на пазара на труда, дискриминация при избора на жилище, ксенофобия, расизъм и социално изключване. Усещането за изключване и етикетирането като враг води до вредни последици за емоционалния, психологически и следователно производствен капацитет на бежанеца. Всъщност психолозите отдавна твърдят, че принадлежността е основна необходимост. При все това, страните, които приемат работници мигранти, се радват на големи ползи.
Пактът на ООН за миграцията, който подминахме, е глобален и одобрен от 164 държави. Текстът изброява редица принципи: защита на човешките права, защита на децата, както и признаването на националните суверенитети. Предлагат се различни варианти на сътрудничество като обмен на информация, експертиза и интеграция за мигрантите. Пактът призовава за забрана на необосновани задържания и допуска арести, само като крайна мярка. Настоява се за безопасна, организирана и законнна миграция. Документът няма законово обвързваща сила.
България е сред 12-те държави, които се въздържат от одобряване на пакта, а против са само пет: Унгария, Чехия, Полша, Израел и САЩ. "Доброто представяне" е на Източна Европа, чиито граждани допреди тридесет години бягаха с риск за живота си на Запад. Сред компанията на въздържалите се са Австралия, Италия, Швейцария, Словакия, Австрия, председателстваща днес ЕС... Интересен момент е, че Великобритания е подписала пакта, което е озадачаващо предвид водещата причина за вота на хората за напускането на съюза. Другото интересно е, че държавата построена от мигранти, САЩ, се оказа най-яростен противник на пакта в лицето на президента Доналд Тръмп. Неговата стена по границата с Мексико, гневните му туитове, предизвикаха 600-процентно нарастване на речта на омразата в интернет. Президентът използва негативния имидж, свързан с мигрантите, за да оправдае скандално и дори нечовешко поведение. Същото е и в Полша и в Австрия, същото е в Унгария, където Виктор Орбан спечели изборите с антиимиграционните речи.
В подобна обстановка можем само да се надяваме никога да не ни се налага да бягаме през границата.