Едва ли наблюдателите на цялата сага около закупуването на изтребителите са изненадани от реакцията на Румен Радев. Президентът не пропусна да се намеси за пореден път в работата на останалите власти. За да затвърди усещането за търкания и без да отстъпи.
А президентската крачка назад или “радиомълчание” щеше да изкара Радев от спора лобира ли за шведските “Грипен”-и или не. Но не би. Типично по балкански. Или от интерес.
За Радев изборът на офертата за F-16 било връх на лобизма. Сякаш опитите на служебния му кабинет набързо да вземе шведските грипени не намирисва. И в цялото говорене по темата не каза защо всъщност е нужно така да се бърза. Факт, армията ни трябва да се превъоръжи. Факт е, че не спазваме перфектно договорките си с НАТО. Но изтребителите ли бяха най-важни? Корупция или лична симпатия на бившия военен пилот бе всичко това? Парламентарна комисия доказа, че има куп нарушения в процедурите от страна на служебен кабинет.
Да, изказването на президента не изненада. Но и не убеди в проватата му. И със сигурност не отхвърли съмненията в лобиране.
Своеобразната игра на тронове не изненадва зрителите. Българинът вече е на коледна вълна и не се интересува от боричканията по върховете на държавата. Тези, които протестираха за цените на горивата и срещу мръсния въздух вече два дни правят движението в столицата, по моловете и по основните пътни артерии невъзможно. И не заради протест. А в борба за намаления, подаръци и шунка.
А президентът, вместо да е обединител на нацията (какъвто трябва да е по дефиниция) се сърди, че не е станало неговото.
Честно казано, няма значение кой е крив и кой - прав. Но Радев напоследък уверено лети… от трона си към пропастта на политическото злободневие и противопоставяне.
Май не такъв президент очаквахме…