Събитията във Варна/Бургас събудиха един периодично възобновяващ се спор относно „правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация“. И тъй като става все по-очевидно, че той ще продължава е важно да се изяснят някои въпроси, свързани с него.
1. Има ли правна дискриминация спрямо хората с нетрадиционна сексуална организация?
Ежедневно можем да чуем от различни активисти твърдението, че хомосексуалистите имали по-малко права от останалите граждани и по този начин са дискриминирани. Това обаче не е вярно. Възможността българските граждани да бъдат дискриминирани в правно отношение заради пола или сексуалната си ориентация меко казано несъществуваща. В българския правен ред категорично се отхвърля идеята за дискриминация (чл.6 ал.1 КРБ), а принципът на равнопоставеност е един от основните в гражданското ни право. Последният се състои в това, че нормите на гражданското законодателство третират еднакво гражданскоправните субекти, като им предоставят равни възможности за придобиване на права, за тяхното осъществяване и защита.
Казано на по-прост език, това значи, че процедурите и правилата, според които функционира правната система са еднакви за всички граждани на България. Единствено наличието на конкретни правни норми, които да променят това би довело до някакви изключения, но такива норми към момента няма. Призиви за въвеждането на закони, третиращи по различен начин хората с нетрадиционна сексуална ориентация, има само от едно място(ако изключим изказванията на В. Марешки)-ЛГБТИ организациите. Последните настояваха и продължават да настояват за внасянето на промени в Наказателния кодекс, които да третират престъпленията от омраза на основа сексуална ориентация. Други искания в тази насока няма. И това създава нещо като парадокс. На практика, хората, които се оплакват от дискриминацията в правото срещу хомосексуалисти искат въвеждането на такава.
2. Липсата на бракове между хора от един и същ пол нарушава ли принципа на равнопоставеност?
Отговорът отново е много прост-не, не го нарушава. Принципът отразява еднаквото третиране на гражданите и тезата, че хората с нетрадиционна сексуална организация се третират различно просто не е вярна. Те, както и всички останали граждани, могат да сключват бракове без специални ограничения(извън възрастовите и т.н.), насочени към хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Това е основно право на гражданите(чл. 46 ал.1 КРБ) и то не може да бъде отнемано от друг орган освен Великото народно събрание(чл. 158 ал.4 КРБ, отнасяща се до чл. 57 ал.1). Така, че липсата на еднополови бракове не е дискриминация в правен смисъл.
Искането за въвеждане на еднополови бракове не е свързано с ограничаването на правата на дадена група граждани, а единствено с обхвата на брака като правен институт. Действително спрямо последния съществуват някои ограничения, но те са свързани с неща, които се смятат за неморални, обществено неприемливи или нецивилизовани.
Едно от тях е възрастта, която е ограничена 18 години, 16 в определени случаи (чл.6 СК). Възможно е някои да възразят, че не е морално да се въвеждат подобни ограничения, тъй като има страни, в които отношението към възрастта на младоженците(най-вече младоженките) е далеч по-либерална. Пример за това е Саудитска арабия, Афганистан и други страни, но въпреки наличието на подобни практики такова отношение към възрастта на младоженците е неприемливо, поне за цивилизованите хора.
Друго ограничение е броят на жените,имащи брачни отношения с един мъж, чийто граници в някои страни по-широк от нашия крайно регресивен такъв-едва една жена на мъж. Може да се посочат още примери за ограничения, свързани душевното състояние на индивидите или роднинските им отношения(чл.7 СК). Например, никой не може да се ожени за майка си, сестра си или дъщеря си и други по-далечни роднини(пак там). Както личи от написаното до тук очевидно съществуват определени ограничения, но смятам, ще се съгласим, че те са нужни и морално оправдани.
С какво по-различно е липсата на възможност да се сключва брак между хора от един пол?