Без съмнение най-важната тема от последните дни, която за съжаление остана в миманса, заглушена от джендър билборди е тази за изменението на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.
За какво става дума?
Измененията в закона са следните:
В чл. 153 се създават ал. 6 и 7:
(6) Не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизане в сила на присъда, с която подсъдимия е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона.
(7) Неспазването на срока за извършване на проверка по чл. 1 12, ал. 1 не води до прекратяване на производството пред съда, не е основание за недопустимост на исковете по ал. 1 и не погасява материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобитото имущество.”
Тези промени на практика означават, че искове за отнемане не се прекратяват дори обвиняемият да е обявен за невинен или делото е прекратено. В други текстове може да се види, че сроковете на проверките са инструктивни т.е. не са задължителни и могат да продължат на практика вечно.
Причината за това изменение беше решение на ВКС, което казваше точно обратното и с право. Без да навлизаме в правни детайли – нека се върнем към основите – например на елементарната презумпция за невинност, която се погазва по брутален начин. Нека да допълним и че подобни изменения напълно променят смисъла на закона за КПКОНПИ, овластяват структурата отвъд въображението и на практика премахват съдът във взимането на решения за основни права на гражданите.
Какви бяха оправданията?
Оправдание номер едно, беше с Франс Тимерманс, който бил подкрепил подобен законопроект. Изпитвам силни съмнения, че господин Тимерманс е запознат с точно тези изменения, но дори това да е така, той е никой – и ще продължи да бъде никой, дори след следващите европейски избори. Най-малкото не е хубаво да се хвалиш, че те е подкрепил кандидат на... основния опонент в Европа.
Оправдание номер две, беше с директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и съвета от трети април 2014 година. Дори при теоретичната конструкция, че в директивата се казва това, изниква въпросът, защо срещу нея не сме така войнствено настроени, както например министър Теменужка Петкова срещу демонополизацията на Български енергиен холдинг?
Това, разбира е само на теория, защото във въпросната директива, се казва точно обратното:
Член 4, ал 1:
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да може да се извърши конфискацията, изцяло или частично, на средства на престъпление и на облаги или на имущество, чиято стойност съответства на тези средства на престъпление или облаги, при условие че има влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, включително в резултат на неприсъствено производство.
Т.е. няма вариант, при който това имущество се изземва, просто защото някаква комисия е решила, че доходите не съответстват на разходите (и обратното)
Още два важни момента – с подобни несъответствия има кой да се занимава и се наричат НАП. Ако искате да борите точно тези несъответствия, моля дайте повече власт на НАП за проверки и процедури.
Друг важен момент са критериите, по които става цялата процедура. Преувеличено е това, че няма такива – такива има и са разписани ясно в самия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
Законът като цяло е мощно оръжие за борба с корупцията и беше крайно необходим в първоначалния си вид – но с тези промени той става единствено инструмент за репресии и саморазправа срещу неудобните, които ще бъдат в постоянно чистилище от проверки, искове и запори. Всяка власт иска да се укрепи и да продължи – разликата между правовите държави и другите е в това, че в едните има правила на играта, които не се пресичат. Тънката червена линия, която не се преминава.
Господа управляващи, ако не ви пука за презумпцията за невинност, за Конституцията, за европейската конвенция за правата на човека, помислете поне егоистично.
Ако този закон бъде въведен – какво ще стане, ако утре вече не сте власт?