Драмата с билбордовете с еднополови двойки по принцип е дълбоко маргинална тема – не по характеристика на малцинствата, които засягат, но най-вече по същност на двете крайни и най-шумни групи, които са против или за тях.
C’est la vie – осъдени сме това да бъде важната тема от последните дни, наред с дарвиновото откритие, че през зимата не е хубаво да се кара с летни гуми.
Нека набележим някои основни (опорни) точки.
- България е традиционна държава и по някакъв странен свой начин – християнска. Което означава, че социалната революция за признаване на хомосексуалните бракове, като крайна цел на кампанията с билбордовете е изпреварила времето си. За подобни социално чувствителни кампании мотото (което също не е вярно) „Няма лоша реклама не важи“.
- Хомосексуалните двойки в България действително имат досадни проблеми, които трябва да бъдат разрешени, най-вече поради идиотски административни пречки – като унаследяването, правото на достъп до медицински данни на партньора, процедурата при теглене на кредити и т.н.
- Разбира се – подобна форма на административно уреждане не трябва да фигурира под думата „брак“ – най-вече, поради това, че следващата стъпка на всички ни е ясно каква ще бъде – право на осиновяване. Може да сме „мракобесни селяни“, но поне вярваме, че семейството е между мъж и жена. И така ще остане – както е записано в конституцията ни. Също така – моля ви, тези права, които ги размахвате ги обвържете със задължения. Но това е доста по-дълга философска тема.
- Един от честите отговори на най-кресливите защитници на хомосексуалните бракове е „ама вие пък биете жените“. Странна рекламна стратегия, особено при положение, че повечето от тях идват именно от хора, работещи главно в сферата на маркетинга, рекламата и PR-a. Нали не мислите, че печелите особена обществена подкрепа, като обвините 97% от българите, че са насилници и се вписват в образа на косматия чичко по бял потник, окапан с лютеница, който пребива жена си на дневна база?
- Ако ще си говорим така – и ние можем – например да кажем, че финалната ви игра е нормализиране на педофилията, например. Нещо, което вече се случва в определени издания на западната преса – точно тези, на които се стараят да подражават вашите рупори.
- Темата за билбордовете НЕ Е тема за свободата на словото. Няма свобода на словото, без равен старт – защото едната страна от спора е преследвана институционализирано по всякакви платформи и жестоко ограничавано правото ѝ на свободно изразяване – повсеместно. От друга страна пропагандата за правата на хомосексуалните двойки е не само подкрепяна (включително в България от всички посланици на „здравите сили“) но и щедро спонсорирана и официализирана като политика на всички наднационални организации – най-вече от бюрократи, които не са избирани от никого и от неправителствени организации, които подкопават официалната воля на народите, като подменят демокрацията. Тези билбордове, обаче не са платени от поредната фондация – те са платени от нашите данъци – без някой да ни е питал.
Във връзка с последното и с първото – моля ви, спрете, преди да са станали повече. И тук не говорим за хомосексуалистите. Които в България не са ограничени, освен от гореизброените административни безумия, по никакъв начин. Всъщност вярвам, че хората с различна сексуална ориентация ги е срам от вашата креслива показност.
Спрете преди да станали повече – не хомосексуалистите, а тези, които спират да вярват в идеята за Обединена Европа, а я виждат като тиран, който налага чужди ценности насила, СЕГА и ВЕДНАГА.
Но най-вече – нека започнем да се занимаваме с малко по-важни теми, които касаят всички. А?