Знаeте ли какво е safe space? Според популярното разбиране това е място, където относително страхливи хора с авторитарни разбирания желаят да отстранят всичко, което ги притеснява в околните. По този начин се създава едно изкуствено и изолирано пространство, една ехо камера, пълна с индивиди, абсолютно непригодни да се справят емоционално със заобикалящата ги действителност. Най-ярко проявление за опита да бъдат създадени safe space пространства е възприетата от социалните мрежи политика през последните години, в която абсолютно безкомпромисно се отстранява всяко мнение, което дори по заобиколен начин може да нарани душевността на някой от потребителите. Стигна се дори до разработване на специални алгоритми, които да засичат ключови думи и изречения, определени като "забранени". В основата на ограниченията обаче стоят т.нар. "доклади", които по същество са доноси с жалейки до централизирана институция, която да гарантира идеологическата чистота на "сигурното пространство".
Популярна заблуда е обаче, че само и единствено ляволибералната прогресивна общност цели създаване на safe space пространства. Придобилият широка медийна експозиция казус с билбордовете, защитаващи право на еднополова любов във Варна, е доказателство, че стремежът към идеологическо прочистване на заобикалящата ни среда е порок и сред, да ги наречем, по-консервативните среди. Въпреки, че са изпълнили всички законови изисквания и са съобразени с наредбата, регулираща рекламните съоръжения в община Варна, билбордовете, показващи прегърнати еднополови двойки са свалени, забележете, тъй като срещу тях са постъпили голям брой сигнали в общината. Подчертавам, въпреки, че билбордите не са нарушили закона, експерти от дирекция “Общинска собственост” са се свързали с фирмата, която ги е инсталирала с молба да бъдат свалени, тъй като има много сигнали срещу тях.
В случая няма значение какви са личните ни чувства към кампанията, защитаваща хомосексуалните отношения. Лично аз не смятам, че правата на хората с нестандартна сексуална ориентация имат нужда от поддръжката на рекламни кампании, след като те са гарантирани в Конституцията на Република България, както и в закони за защита от дискриминацията, приети още през далечната 2003 г. Рекламирането на социална ориентация, била тя хетеро или хомо, е нонсенс само по себе си. И въпреки това, уважаеми читатели, инициаторите на въпросната кампания са напълно в правото си за осъществяват такава кампания, стига тя да не нарушава законите и общинските наредби. А сигналите към общината, по същество с нищо неразличаващи се от докладите и доносите в социалните мрежи, следва да бъдат осъдени. Първо, защото през 2018 г. е крайно време да се разделим с комунистическите порядки на доносничеството и на търсенето на "партийни секретари", а в случая общинари или фейсбук администратори, за да натопим другарчето. Второ, защото чрез подобен род прояви даваме възможност дори на най-глупавата рекламна кампания да се превърне в абсолютен хит, получил незаслужено широко медийно внимание. Трето, създава се опасен прецедент, в който всеки ще може да сезира общинските или други власти за рекламни кампании, които по някакъв начин са нарушили душевния му комфорт. За пример бих могъл да посоча желанието на лондонския кмет Садик Кан да забрани билбордовете с привлекателни жени, тъй като те потискали нетолкова привлекателните. В тази извратена оруелска представа за safe space въображението ни трудно би могло да обхване възможните прояви на цензура и авторитаризъм, на които бихме могли да бъдем свидетели.
Свободата на словото и на изразяването не може да бъде пригаждана според личните ни пристрастия. Тя следва да бъде абсолютни и ненакърними. Колкото по-бързо приемем това твърдение за факт, толкова по-добре.