Последните две издания на Панорама ни представиха последователно президента на Републиката и министър-председателя с доста обширни интервюта. Сигурен съм, че вече сте прочели (а и ще прочетете) обширни интерпретации на казаното от тях – и доброто и лошото и глупавото и мъдрото.
Темата ни днес, обаче е малко по-различна, макар и предъвквана до крайност – темата за журналистите и медийната среда. Веднага след интервюто на Радев се появиха, особено в социалните мрежи дежурните коментатори с неясен профил и снимки на цветя или такива, правени с фотоапарат „Смена“, но с твърда убеденост в своята принадлежност към политическа партия „ГЕРБ“.
След това на Борисов, последва отговор от другата страна на барикадата – дори още по-активни тролове, скрити зад имена от съветска фантастика или с профилни снимки на красиви жени, но уверени в победата на Партията и Комунизма. Дежурните фанатизирани сектанти от по-малките партии, няма нужда дори да бъдат споменавани.
Покрай свадата между партиите (без значение кой я е предизвикал) освен интегритета на институциите падна и друга невинна жертва – водещият на Панорама, Бойко Василев, който беше последователно набеден за „бойковист“ и „радевист“, а често и в прилив на мозъчна сила – и за двете едновременно.
Войната между институциите не бива да продължава – и ако имахме далновидни политици, които знаят, че утре, когато ролите на управляващи и опозиция се разменят, самата държавна институция все още ще носи клеймото на атаките срещу нея. Тези, които имат поне теоретична възможност, някога да се доберат до власт трябва да го знаят – заедно с тези, които в момента държат държавните институции. За тези, които са се примирили с ролята си на маргинали и напълно осъзнаващи ситуацията си, че „управлението даже не го миришем“ е ясно.
Защото, макар и не вписана официално на нивото на съдебната, изпълнителната или законодателната власт, на нивото на президента или прокурора, националната телевизия е институция – или поне трябва да бъде. Едно от най-дълго продължилите и сериозни публицистични предавания по нея – още повече.
Не е нормално на единият ден, да се жалваш от незавидното положение на свободата на медиите в България, а на другия да атакуваш пряко едно от малкото смислени неща по родните телевизии. Най-грозно е, когато го правят негови колеги журналисти.
Самите интервюта? В пъти по-смислени от едно друго предаване, с един друг водещ. Като въпроси, които имат значение. Като чест за това, да не се криеш зад „зрителски въпроси“. Едва ли утре ще видим и някой от сценаристите на „Панорама“ да пише патетично-обвинителни речи и да чете морал от фейсбук страницата на предаването.
Всъщност, когато всички са недоволни…значи журналистът си е свършил добре работата.