11.12.2018 г. няма да бъде дори бележка под линия в историята на Нова Европа. Защото вече свикнахме и поредният атентат не прави впечатление никому. На този ден, поредният радикализиран ислямист уби поредните жертви на коледен базар в самото сърце на Стария континент – Страсбург.
Българското (и не само) либерално пространство със затаен дъх и мракобесна надежда, чакаше минималната възможност този път да не е представител на „религията на мира“ или да се окажат „само танци“, като преди няколко години в Германия.
Но не би. Оказа се, че отново си имаме работа с радикализиран ислям. Нещо повече – с добре познат на властите и подозиран точно в радикализация елемент.
Остана утехата, че става дума за „истински французин“, което явно е дефиницията на второ поколение имигрант, роден в квартала „Онберг“ през 1989 г. Неизбежно е, разбира се, хора, които до вчера са яли пача в Карнобат и Хасково, а днес презират народните носии, например, да смятат, че това може да те направи французин. Шериф Шекат. Френско звучи, нали?
Проблемът, драги либерали, не е дали радикалният ислям пристига с последната мигрантска криза или е дошъл през всепобедните години преди това.
Проблемът е в социалното инженерство, с което превърнахте индивидуалните права в групови – в това, че всеки път, когато трябва да се приложи законът, който е еднакъв към всички, вие си избирате малцинство, което според вас му пречат лошите, ретроградни, бели хора, гадните капиталисти-експлоататори, събития отпреди пет века, хибридната война и руската пропаганда.
Проблемът не е в това, че в държавите има престъпност – която се случва и битката с която е вечна. Не разбирам триумфализма на същите, когато се случи клане в училище в САЩ например. „Бял е, бял е, защо мълчите, сега, ааа?“.
Защо след като имаме нерешени проблеми – да си внасяме още?
Защо е необходимо да допускаме ОЩЕ, след като наличните не искат и могат да се интегрират? Защо след като са несъвместими с европейската цивилизация искаме още?
Точно тази цивилизация е в разпад – не само заради тях, но най-вече заради вас.
Заради това, че забравихте на какво се гради Европа – а то не е на листчета от Рим и Лисабон. Не е и на харти за права без отговорности.
Защото цивилизациите и културите не са равни.
Колкото и да се опитвате да ни убеждавате в обратното.
А дори и да бяха, ние имаме право да съхраним и защитим своята.