Времето на Реформацията е далеч назад, но е пример, как на Острова промените се извършват с неподражаем замах и понякога не променят нищо. Поводът за Реформацията не е натиск от мигранти, а отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска. Кралят желае официално да се свърже с Ан Болейн, по-късно, след около три години, екзекутирана за предателство. Хенри VІІІ скъсва отношенията си с папата през 1534 г.. Парламентът го провъзгласява за глава на Англиканската църква, но католическите обреди и традиции се запазват такива, каквито са били и дотогава.
Днес правителството на Мей предлага договор с ЕС на обединените в ужаса си, от причинения от Брекзит хаос и непредсказуемост, британци. Договорът е за раздяла, но запазва почти всичко непроменено, според най-крайните агитатори за напускане на ЕС. Твърде британско поведение, но без познатото в цял свят особено чувство за хумор! Повод за последното няма, защото според анализ на правителството, Брекзит ще забави растежа на икономиката. Докладът на Министерството на финансите не прогнозира точното въздействие на сделката, която е на масата, но моделът предполага, че БВП на Обединеното кралство ще намалее с 2-4% през следващите 15 години. Ако обаче сделката пропадне, то британската икономика може да се свие с 9,3%. С други думи, лошо, но има и по-лошо. А има и друго "но". Икономиката според мнозина не е всичко. Срещат се хора, които твърдят, че общите мерки за състоянието на икономиката нямат нищо общо с техния живот и препитание. Твърдят, че Брекзит си заслужава икономическата вреда, която се допуска. Говорят дори, че икономическите предупреждения са преувеличени. Това, което не е приемливо от други, е отричането, че ще има някаква вреда изобщо.
При такава картина, не са неочаквани призивите за втори референдум. Основанията са това желание са променените настроения и нови обстоятелства. Но Тереза Мей отхвърля предложението с думите: "Въз основа на такава логика винаги ще има нужда да се провежда нов референдум". И твърди, че волята на хората е ясна и вече са се произнесли. Това пък е повод за най-прочутата писателка в кралството Дж. К. Роулинг да се учуди: "Предположението на Мей, че нов вот ще промени волята на британците е безсмислица. Кой си мисли тя, че ще гласува? Китайците ли?". Подобни реплики са добра илюстрация на проблема с резултатите от този референдум, който е с толкова дълбоки последствия. Особено за младите! Не такива последици биха били очаквани при едни бъдещи избори. Такъв вот, през няколко години, би показал дали новите гласоподаватели ще променят статуквото. Тогава загубилите предишни избори ще станат победители, а победилите вчера ще се превърнат в губещи. Подобна възможност за реванш, при този референдум, се отказва и няма. Младите в Обединеното кралство ще трябва да живеят в свят, след Брекзит, който не е техен избор. Тези в ЕС-27, също!
Ето защо не е изненадващо, че най-будните и ангажирани млади хора, студентите от държавите от ЕС са загрижени за статута си във Великобритания. Един от тях пише: "Смятам, че разработих специални отношения с Англия и особено с Лондон. За мен Обединеното кралство е моят втори дом. Знам, след Брекзит, че ще бъде по-трудно за младите европейци да дойдат тук. Страхувам се, че това ще ги разубеди да идват в Обединеното кралство.". Сърдити са, че животът на милиони млади хора бе определен от възрастните, чието гласуване бе резултат от загрижеността им относно имиграцията. Тази основна тема бе ключов елемент за вота "Leave". Известно е, че младите хора, особено студентите, се чувстват много по-конфортно с имиграцията, с различията, които тя носи и не я възприемат като проблем. Проблем е ограничаването на свободното движение. Ето какво казва един тях: "Брекзит не само ще засегне семейството ми, но и милиони други семейства, живеещи в границите на ЕС без страх и с надеждата да пътуват без каквито и да било ограничения, за да видят близките си, когато пожелаят. Брекзит е глас против семейството на ЕС, срещу глобализацията и единството.".
Да, колкото странна и особена да е Великобритания, днес тя се е насочила към скала, която заплашва не само живота на младите хора, но и целостта и. Настроенията вътре в границите и са бурни и твърде полярни, в Англия, Уелс, Северна Ирландия и Шотландия. Реалността е, че Брекзит е безпрецедентно предизвикателство пред особената конституция на Великобритания. Докато кралството няма писана конституция, то има някои ясни конституционни принципи. Неспособността на Шотландия, която ярко заяви желание за оставане в ЕС, да окаже влияние, разкри важни слабости в това, как се отнасят народите към центъра. Механизмите за междуправителствено сътрудничество между Лондон и Белфаст, Кардиф и Единбург се налага да бъдат укрепвани, за да се вземат предвид различията в стремежите. Вероятността Северна Ирландия, оставаща в единния пазар на ЕС, да се превърне в заплаха за промените и мястото на всеки, не е за подценяване. Остава надеждата, че всичко ще остане същото.