Дали амбициите на Путин ще променят световния ред или само ще бъдат регистрирани като арогантно поведение, локални конфликти и неспазване на международния правов ред? Несъмнено, те се простират отвъд шампионата по брой мандати. Очевидно е и желанието му за възстановяване на влиянието и дори на границите от времето на царската и съветската империи. Президентът на Русия изглежда се надява, да израсне до контрапункт, подобен на СССР, на глобалното превъзходство на САЩ. Но дали тази надежда е смаляваща или приближаваща точка в огледалото за обратно виждане? Вероятно, усилията за овладяване на Европа, изглеждат постижими в Кремъл. Още повече, че през предното стъкло са видими не само САЩ, но и Китай. Изграждането на газопроводи, хибридните атаки и заканите пред анимации на свръхоръжия са само част от инструментите на борбата на Путин за място сред световните сили. В Украйна и Грузия видяхме и друго. Страхът и притеснението на народите край европейските (и не само) граници на Русия са разбираеми. Породени са от факта, че тези народи или се стремят, или вече се радват на по-добър стандарт, а и на по-свободен живот от гражданите на Русия. Разбираемо е тяхното желание за бъдеще в ЕС, а не в някаква форма на обвързаност, с винаги изоставащата Русия. Фантазиите на ръководството в Кремъл, че в близко бъдеще страната им ще се нареди сред петте най-силни икономики на планетата, напомнят за обещаното и очаквано с десетилетия "светло комунистическо бъдеще". Друга фантазия е, че ще успеят да променят западния начин на живот с критики. Точно за това в Кремъл грешат, защото представите им за защита на традиционните ценности с хоругви и олигархично управление никак не са привлекателни. Отсъствието на конкурентен политически модел е слабост. Слабост е и липсата на икономическа мощ, но притеснителното е, че зад амбициите на Путин стои втората военна сила в света, след тази на САЩ. За жалост, той я използва активно срещу голяма европейска и славянска държава - Украйна.
Когато имаш общ дом с някой, но този някой настоява да контролира влизането и излизането през единствения вход, обявява го, независимо от мнението и правата ти, за свой, то, очевидно, неудобството става нетърпимо. Така е в случая с Азовско море (страните с брегове са само две - Украйна и Русия). И особено е неприятно, когато с този някой (Русия) си подписал споразумение през 2003 г. за свободно морско пространство, включително и за военни кораби. Обстоятелството, че Русия е анексирала със военна сила Крим, което и е позволило да постави на входа порта с ключ (мост през единствения Керченския проток), е неприемливо както за Украйна, така и за международната общественост, но на думи. С делата е по-сложно, а както се оказа... направо експлозивно. Прекият военен сблъсък между двете държави е факт, макар и изстрелите да бяха само от руска страна. Задържани са и пленници. Киев ги нарича военнопленници, а Кремъл - нарушители на границата. Кой, обаче извън Русия, е признал тази нова граница? ЕС - не. Както и всички, с малки изключения, държави на тази планета.
Оказа се, че Кремъл остана агресивен и след премахването на идеологическите различия и падането на Желязната завеса, с която марксизмът се опитваше да скрие неудобната истина в половин Европа. Сега, спускането на новата завеса е в ръцете на почти целия континент, който налага санкции, гони дипломати и не допуска олигарси и политици, приближени на Путин, на териториите на държавите. Желанието на Русия, да бъде световна сила в ново време, се представя пред световната общественост, за съжаление, със силата предимно на оръжието. Лъжите в Кремъл отново са на въоръжение и "туристическата обиколка" в Солсбъри е само една от последните. Отвън образа на огромната държава изглежда все повече като лош. Все още се провеждат срещи с Путин, но руският елит е обект на санкции от повечето развити държави и ЕС. "Туристи" и "дипломати" шетат в Европа, "зелени човечета" превзеха Крим и съветват в Източна Украйна, а горещата война вече е факт не само на сушата, но и по въздух и море. Превъзходството се търси в арогантното нарушаване на международния правов ред, на сключени споразумения, договори в преместване на граници, анекс на територии, а не в науката, икономиката и както доскоро бе прието да се нарича: "овладяването на космоса". Твърдението, че НАТО пристъпвало все по-близо до Москва е вярно, но изглежда в Кремъл не обръщат внимание на очевидния детайл, че това става мирно и по изрично заявено желание от държавите. Вероятно са учудени от липсата на интерес за обратното: военен съюз с Русия. Или не? В Европа категорично няма желаещи, а да се тълкува това нежелание като постсъветска депресия е невярно. Все пак минаха десетилетия от рухналата отвътре "империя на Злото".
Сигурно е, че Русия е глобална сила в перспектива и обхват. Сигурна е и конфронтацията и със Запада, основана на ценности. И при все, че и липсват всички елементи на развита суперсила, вече обрисува картина, която неприятно наподобява тази, в началото на Втората световна война. Събитията текат по-бавно, но аналогията се налага. Все по-голям апетит на милитаризираща се държава и бездействие на останалите. Да припомним как започна последната голяма война на континента: първо анекс на Австрия, а след това нахлуване и окупация на Чехия. Следва подялба на Полша. В ново време бе анексиран Крим, сега се усеща желание за присвояване на Азовско море, а разделянето на Украйна е в ход от няколко години. В държавите, които споделяме общи ценности и настояваме за запазване на установените, след ВСВ граници, международния правов ред и т.н. удобно сме се настанили пред телевизорите. Санкциите, които впрочем, си налагаме взаимно, дават резултат в ущърб на всички и може би ни водят в задънена улица. Дали подобно поведение би запазило мира,който в Европа вече е под въпрос, и хиляди загубиха живота си във военни действия в Източна Украйна, предстои да видим.