Идат избори. Дори и да не се стигне до предсрочни парламентарни такива, през 2019 г. предстоят избори за европейски парламент, както и за местна власт. Ще познаете, че идат избори, по уханието на популизъм във въздуха. Наред с всички други популистки послания, едно обаче е особено досадно и именно на него ще обърна внимание в този текст.
През последните около 30 години една от най-обсъжданите теми в българската политика е размерът на депутатските заплати. Повишавани, намалявани, замразявани и размразявани, възнагражденията на народните представители винаги се вадят на популисткия тезгях в опит да бъде привлечен някой и друг заблуден глас на човек, който вярва, че личното му щастие и просперитет е пряко и неразривно свързан със сумата, срещу която се подписват представителите на законодателната власт.
Нека дадем една различна перспектива. Ако средната заплата на един депутат се равнява на около 4500 лв. месечно (3500 лв. основно възнаграждение плюс около 1000 лв. за участие в комисии и наемане на сътрудници), 240-те народни представители струват на данъкоплатците малко над 1 млн. лв. месечно. За 12 месеца общата сума за заплати на депутатите се равнява на 12 960 000 лв. Звучи внушително, нали?
А сега се замислете, че посочените близо 13 млн. лв. са около 0.144% от всички разходи за възнагражденията в бюджетната сфера. Точно така, останалите заплати в обществения сектор се изчисляват в размер на около 9 млрд. лв. годишно! Това, ако не можете да се ориентирате, е близо 10% от Брутния вътрешен продукт на България. Само последното решение за 10% увеличение на заплатите от бюджетния сектор ще струва на данъкоплатците над 800 млн. лева, по думите на финансовият министър Владислав Горанов.
Смея да запитам, ако справедливият обществен гняв се стоварва върху тези 0.144% от разходите за бюджетни ограничения, защо това не се случва с останалите 99.86%. Кое е по-важно за хората -повишаването на ефективността в разходването на 13 млн. лв. годишно или харченето на останалите близо 9 млрд. лв. Защото ако някой си мисли, че депутатите са с най-ниския коефициент на полезно действие сред наетите в обществения сектор - заблудата му граничи с глупост. От наетите, по данни на НСИ, 673 хил. души в бюджетния сектор, има десетки, ако не и стотици хиляди, без които държавната администрация може да функционира по идентичен с настоящия начин - на критичния минимум. Колкото за прословутите 13 млн. лв. за депутатски заплати, които трябва да бъдат рязани, замразявани и унищожавани, достатъчно е да се сетим, че само преди дни правителството отпусна същата сума за преместване на музея на авиацията от Крумово в Пловдив. Мисля си, че годишните възнаграждения на законодателите ни (а за качеството на тяхната работа следва да обвиняваме единствено себе си, тъй като ние сме ги избрали), струва поне това.