Един от по-интересните дебати напоследък е този за електронното гласуване. Интересен с това, че от него може да се намери нещо полезно и е възможно да бъде воден на по-високо ниво от обичайно „Хората няма какво да ядат“ и „Кой ще ни даде пари“. (Макар дори в него да могат да се намерят подобни нишки)
Предистория на идеята за различни нови видове гласуване
Идеята за въвеждане на различни видове практики не е нова, нито за България, нито погледнато глобално – още от масовото навлизане на Интернет и мобилните технологии съществуват подобни предложения. В родината, на 25 октомври 2015 година, беше проведен референдум с въпрос
"Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?"
С положителен отговор гласуваха 1,883,411 души (69,50%). Макар отговорът да беше "Да", според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление окончателното решение по въпроса трябва да бъде на парламента, защото участвалите в допитването не надхвърлиха необходимия праг на активност от последните парламентарни избори.
На 21 Януари 2016 година със 136 гласа "за", 56 "против" и без въздържали се, парламентът одобри въвеждането на електронно гласуване. Предложението подкрепиха ГЕРБ, Реформаторският блок, ДПС, АБВ и БДЦ, а против бяха Патриотичният фронт, "Атака" и БСП.
През февруари тази година след проведени симулации Централната Избирателна комисия поиска отлагане на електронното гласуване с няколко мотива, най съществен, от които е този, че в България няма единен стандарт за електронна идентификация. Това се дължи на факта, че въвеждането на електронни лични карти (т.е. такива с чип) отново беше отложено – вместо от 1 януари 2018, се предвижда въвеждане от началото на 2019 година.
През август административния съд на София задължи ЦИК да въведе машинното гласуване, а ЦИК обжалва.
Преди няколко дни в законопроект на Министерския съвет за преминаване и пребиваване на чужди и съюзнически въоръжени сили през България се изисква….отлагане на ключовата електронна идентификация за 2020. Предвид неразумното (меко казаното) решение на Европейската комисия да задължи биометрични данни в идентификационните документи на всички страни членки е напълно възможно, отговорните да имат алиби да протакат още въвеждането му.
Днес, 29.11.2018 г. беше приет бюджета на ЦИК за следващата година, в която се провеждат две електорални кампании – избори за евродепутати и мести избори (най-малко). В него на първи прочит липсват предвидени около 50 милиона лева за машинно гласуване.
Машинно, електронно, дистанционно, пощенско – чакайте малко!
Ако сте се объркали в различните типове споменати гласувания – не сте сами. Често политиците, медиите, че дори и самите защитници и противници на видовете гласуване се объркват, когато говоря за едното и другото.
Нека да разгледаме термините:
Дистанционно гласуване – включва всички видове гласуване, за които не е необходимо гласоподавателя да присъства физически в уреченото място, за да даде гласа си. Типове дистанционно гласуване са електронното гласуване по Интернет, електронното гласуване със специфично мобилно приложение, както и гласуването по пощата.
Машинно гласуване – макар, че ако трябва да сме буквалисти машинното гласуване може да е и това по интернет (защото се използва машина под формата на компютърната ви техника) или като електронно (защото в машините има електроника) под машинно гласуване се има предвид друго. Гласуване на специални терминали поставени в избирателните секции се нарича машинно т.е. на практика то НЕ Е дистанционно гласуване.
Електронно гласуване – когато говорим за електронно гласуване по принцип трябва да имаме предвид само гласуването чрез интернет, било то на определена страница, e-mail или специализирано приложение. Електронното гласуване Е дистанционно.
Пощенско гласуване – включва изпращане на вота по пощата с различни начини на идентификация – с обратно връщане на писмо, с активна или пасивна регистрация, с предварително подаване или подаване в деня на изборите.
След като уточнихме предисторията и най-важното – термините, нека да преминем към интересната част.
Нека започнем с най-еднозначното – пощенското гласуване, предложено преди няколко дни от извънпарламентарната коалиция „Демократична България“
Предложението е разумно, като са взети предвид всички евентуални проблеми по регистрацията, провеждането и преброяването, като процедурата е максимално изчистена като за пощенско гласуване.
В последните думи от предишното изречение се крие разковничето – „като за пощенско гласуване“ – защото броят хора, които биха се регистрирали предварително и биха се занимавали доброволно с Български Пощи ЕАД клони към абсолютната нула. Все пак – нека да имат тази опция всички, които биха се възползвали от подобна романтична възможност – да имат за pen pal Централната избирателна комисия.
Няма лошо да бъде въведено подобно гласуване, като на практика то не утежнява работата на ЦИК, както и не изисква голяма инвестиция в техника, макар ползата да остава съмнителна.
Гласуване по пощата се използвам под някаква форма и в момента, в САЩ, Германия, Италия, Малайзия, Мексико, Филипините, Испания и Швейцария. Във Франция гласуването по пощата е забранено през 70-те години.
Машинното гласуване е друга популярна тема и след гореспоменатото гласуване на Парламента то е задължително. Макар то да не е дистанционно, може да се счита за тип електронно гласуване. Ползите от него са най-спорни, особено в сравнение с другите типове гласуване, които ще разгледаме. Машинното гласуване изисква все пак да се отиде физически до избирателната секция, където да се гласува на електронен терминал. Възможните ползи са двойна проверка на гласовете, теоретична по-голяма защита и дългият живот на това, че самите терминали могат да бъдат използвани за множество избори без да се сменят. Цената се заплаща само в началото и самите машини не изискват голяма поддръжка.
Т.нар. машинно гласуване, обикновено е свързано и с принтиране от машината на контролна карта, която може да се преброи допълнително, което на теория би осигурило двойна сигурност, като се сравнят подадените електронно данни от машината с тези от ръчно преброените контролни карти.
Всички от тези ползи, обаче имат някакъв отчетлив смисъл, само ако физическото гласуване е ЕДИНСТВЕНО машинно – при комбиниран вариант, почти всички евентуални ползи се размиват. Заради това, машинното гласуване в този си вид, не може да е спомагателно гласуване, а и дума не може да става за увеличаване на избирателната активност, само защото то съществува.
През септември 2009-та година Конституционният съд на Германия обяви електронното гласуване като цяло за противоконституционно – на пръв поглед. В Германия са проведени сравнително успешни опити за електронно машинно гласуване, но след цитирани опасения за сигурността на електоралните машини и „общественото недоверие“ към тези типове гласуване, електронното гласуване не е въведено.
Важно е да се подчертае, обаче, че КС не забранява бъдещи опити за въвеждане на електронно гласуване, ако „се елиминират всички възможни опасение и се направи необходимото за доверие в избирателния процес“ . Също така нека да разсеем заблудата, че в случая става въпрос за дистанционно електронно гласуване, каквото се разпространи в медиите и от премиера Борисов в участието му в „Шоуто на Слави“ – макар цитираните опасения да важат и за двата нови типа гласуване.
Друга разпространена заблуда се отнася до Холандия. След скандали през изборите 2006 година, се забранява машинното гласуване, като там дори не е ставало дума за дистанционно гласуване.
Машинно гласуване се използва в Белгия, Бразилия, Индия, Филипините, Южна Корея и частитно или се правят първи опити в още десетина държави.
Вече стигаме и до наистина интересните и значими методи за гласуване – електронното дистанционно гласуване.
Електронното дистанционно гласуване може да се проведе по няколко начина, но най популярното предложение е чрез приложение и предварителна регистрация. Извън техническите детайли, които трябва да осигурят качеството и сигурността на подобно приложение, нека да разгледаме темата за регистрацията.
Електронната регистрация за нещо толкова важно за демократичния процес като избори трябва да е повсеместна – т.е. ни е необходима масова електронна идентификация. Вариантът това да става с досега издадени електронни подписи е възможен, но той засяга твърде малък брой избиратели. Т.е. се връщаме към „електронното гражданство“ или идентификаторите, заложени да влязат в личните карти на всички ни от 2019 г. на теория, но с последните промени тихомълком – най-вероятно от 2020 година.
Ако прибегнем до теория на конспирацията, бихме могли да прозрем забавянето на тази идентификация точно с идеята да се забавят и самата възможност за електронно дистанционно гласуване, а не обикновената некадърност на българската администрация и държавни служители.
Освен, сама по себе си, даваща възможност за масовост на дистанционното гласуване, подобна идентификация, ако не бъде въведена е напълно възможно да бъде причина за атакуване на всеки един законопроект пред Конституционния съд на базата дискриминация и ограничаване правото на глас – което е още един жокер, който може да се използва за протакане на въвеждането.
Основните позитиви от подобен тип гласуване са:
- Възможност за гласуване на българите извън страната
- Възможност за гласуване на хората в неравностойно положение
- Възможност за по-бързо и точно преброяване на гласовете
- Елиминиране на невалидните гласове
Повишаване на избирателната активност, чрез елиминиране на нуждата да се отиде физически до избирателните секции – това всъщност е и най-важната полза от електронното гласуване, на която трябва да се набляга всеки един път, когато защитниците му го предлагат.
Същевременно има някои митове, които е необходимо да разсеем:
Електронното дистанционно гласуване е по-сигурно срещу манипулация на управляващите – ами не, не е. Ако приемем версията, че митичната mafiq управлява ВСИЧКО и ВСЕКИ, не е абсолютно никакъв проблем да манипулира резултати както от изчистената процедура за хартиени бюлетини, така и от централен архив на електронните, избирателни урни.
Електронното гласуване ще намали купуването на гласове – дълбоко невярно, дори е възможно да има обратния ефект, поради това, че гласуващия дори не е необходимо да остане в избирателната стаичка. Просто ще вдигне работата и разходите за бензин на купуващите гласове в изборния ден – в най-добрия случай.
Електронното гласуване ще бори хибридната война – обикновено това е най-забавния аргумент, особено предлаган от хора, които денонощно търсят някаква имагинерна намеса на r0snacite в американските избори, например, само за да оправдаят това, че са загубили.
Електронните избори са по евтини – не, не са, Необходимостта от поддържане на две системи, изработката, поддръжката, постоянните одити, съхранението на данните, обновяването на системите и сертификацията по ISO, както и блокирането поддържката до ниво, което да елиминира всички нови възможни „задни врати“ и злонамерен софтуер изисква ресурс – който няма да е по-евтин, поне докато не се премине изцяло към този вариант за гласуване.
Относно държавите, в които има въведено електронно дистанционно гласуване, можем да черпим опит от Естония (въведено 2007, а на изборите през 2014 година, 31.3% дават гласа си през Интернет).
Франция – първите опит за дистанционно електронно гласуване датират още от 2003, когато над 60% от емигрантите гласуват през Интернет за представителите на Assemblée des Français de l'étranger. През 2017 правителството, обаче отмени възможността за електронно гласуване на френските емигранти, цитирайки възможни киберопасности
В някои провинции на Канада (Онтариo и Нова Скотия) се използва комбинирана пощенско-интернет система за електронно, дистанционно гласуване.
През 2016 г. Финландия започва проучване за възможността за въвеждане на интернет гласуване.
През 2011 индийският щат Гуджарат експериментира с Интернет гласуване.
Литва планира въвеждането на електронно гласуване за изборите през 2020 година.
След експерименти от 2008 г. с участието на няколко кантона и с имигранти в други държави, през 2014 година, Швейцария обяви, че отваря Интернет гласуването за всичките си граждани.
През януари 2016 г., парламентът на Обединеното Кралство обяви, че не предвижда нито машинно, нито Интернет гласуване.
В САЩ има няколко щата, които позволяват няколко хибридни видове гласуване, което включва гласуване през e-mail. Същото важи и за гласуването в дипломатическите мисии и военните контингенти.
Както се вижда опитът на различните държави е разнопосочен, но голяма част от тях, поне проучват активно въпроса.
В България е ясно, че няма да успеем да организираме електронно гласуване за изборите през май, както и за местните през есента. След въвеждането на електронните лични карти, обаче оправданията бързо ще започнат да привършват.
Ще остане само едно – дали, всъщност хората, които не успяха един месец да „съживят“ Търговския регистър, например или същите, благодарение на които, записването за детска градина в Столицата всяка година прилича на черен петък в магазин за техника са способни да организират електронни избори на необходимото ниво. Дали от проста некадърност или поради по-зловещи причини.
Остава и един друг неразгледан, важен и разделящ въпрос – дали всъщност гласуването трябва да е лесно. Този по-скоро философски въпрос опира до това, дали гласуването е право или привилегия и дали, ако не ти е възможно да се замъкнеш до близкото училище, всъщност трябва да определяш бъдещето на Републиката. И дали, ако си извън нея, имаш право да определяш живота на тези, които са вътре.
А гласуването? Гласуването е въпрос на това, дали имаме самочувствието да сме първопроходци в нещо, а не винаги да следваме.
Защото рано или късно, електронното гласуване ще се случи.
А къде ще сме ние - определяме сами.