„Публична тайна е колко струва български паспорт – 10 000 евро. За това вече има събрани доказателства.“
Разпознахте ли изказването? Не, не е на главния прокурор, нито на директора на ГДБОП. Не е и на някой политик, независимо дали е управляващ или опозиционер. В интерес на истината, това твърдение дори не е свързано с последните събития в
Агенцията за българите в чужбина и арестът на нейният председател.
Думите са на вече покойния професор Божидар Димитров, а датировката им е от месец септември 2009 г. Какво се е променило за тези над 9 години? Българските паспорти очевидно продължават да се търгуват, може би дори се обезценяват, с оглед на твърденията на държавното обвинение, че разбитата преди седмици престъпна група е получавала по 5000 евро за осигуряването на български лични документи. С изключение на тази по-ниска неофициална цена, почти като на Черен петък, съществени промени в процедурите очевидно няма. Е да, може би локацията на новобългарите се измества от Македония към Молдова и Украйна, но това са подробности, които нямат отношение към този текст.
Ако търсим къде е промяната, няма да я открием и в структурите, които би трябвало да отговарят за българите в чужбина, колкото и абсурдно да звучи това словосъчетание. В първия кабинет на Бойко Борисов именно покойния професор Димитров бе назначен за министър без портфейл, който да следи за дейността на агенцията, както и да други ведомства. До оставката му през 2010 г. и решението постът да не бъде наследен. Още тогава официално бе признато, че българите в чужбина нямат нужда от министър, камо ли такъв без портфейл. Колкото до самата агенция– от решението за окончателното оформяне на статута й през 2000 г., съществена промяна във функционирането му няма.
Промяната, драги читатели, идва с днешна дата и оповестеното намерение на премиерът Бойко Борисов агенцията да бъде закрита. Дори и защитниците на доскорошния й ръководител и настоящ обвиняем Петър Харалампиев включват в отбранителните си тези аргумента, че издаването на български лични документи зависело от поне седем други ведомства. За българите зад граница се грижи Външно министерство, за документите в България министерствата на вътрешните работи и правосъдието. Дори президенството има своята функция в този казус. В такъв случай на никого няма да му липсва и тази агенция, за която преди близо десетилетие бъдещ министър твърди, че има доказателства за корупционни схеми, нали?
Всъщност, би било изключително приятно, но все пак слабо вероятно, решенията за закриването на части от чудовищния административен апарат у нас, да се взимат и без да е нужна акция на прокуратурата, която да докаже тяхната непотребност. Привидно лесносмилаема концепция е, че отнемането от административната тежест ограничава възможностите за корупция, независимо дали става дума за бизнес, социални услуги или издаване на лични документи. Ако пък се прибегне до еретичните за държавния чиновнически апарат електронни услуги и електронно правителство, току виж българите в чужбина решат да бъдат българи в България, пък било то и без агенция, която да се грижи за тях.