Защо протестират протестантите?

11:08, 26 ное 18 Сподели в: 25
1

Удавен между протестите за цените на горивата и тези на майките с увреждания незабелязано за общественото и медийно внимание, на 11 ноември, имаше един друг протест – протестът на „малките“ вероизповедания на територията на Републиката.

За българските медии той не беше интересен, защото едва ли може да се очаква дребни групи от вярващи хора да предизвикат сблъсъци или да имат дълбоко трогателно послание като „Системата ни убива“. За светските и модерни български медии, е далеч по-важен въпросът за черната, бялата и русата Златка, но това е друга тема.

 

Какво представлява новият закон за вероизповеданията?

През пролетта на 2018 година с общ законопроект излязоха ГЕРБ, БСП и ДПС. Той се отнасяше до модела на финансиране на религиозните общности в България, който след промените би трябвало да наподобява този на….партиите.  В него фигурираха и спорни текстове, под претекст, за борба с радикалния ислям. Законопроектът не беше подкрепен единствено от групата на Обединените патриоти, които запретнаха ръкави и сътвориха свое предложение, което затвърждава проблемите, не решава спорните моменти и като цяло би довело до повече нови предизвикателства, отколкото решения.

 

Какви са проблемите с новия закон за вероизповеданията?

 Законопроекта предвижда субсидия от 10 лева за самоопределил се към дадено вероизповедание гражданин с максимален таван от 15 милиона лева. По този начин единствените, Българската православна църква би получила споменатите 15 милиона лева, а Главно мюфтийство (сунити) биха „взели“ около 10 милиона. Проблемът идва от минималния праг, който е 1% самоопределили се, че следват дадена църква, която да класира вероизповеданието за подобна субсидия. Това автоматично изключва католиците (малко над 0,5%,) протестантските и евангелски църкви (всяка от които може да се счете за отделно „вероизповедание“), както и някои екзотични, източни вярвания.

Липсата на държавна субсидия не би била проблем, ако същият законопроект не предвиждаше и забрана за финансиране на религиите от чужди държави или лица, които не са български граждани. За негражданите на Републиката е предвидена и забрана за да бъдат проповедници, да се отварят духовни училища в непредвидени за това училища и т.н. На практика това би закрило католическата и протестантските църкви (чието основно финансиране и проповедници са външни лица).

Някои от „по-забавните“ текстове предвиждат ограничение на езика на който се проповядва, което не е само в противоречие с фундамента на религиите, ами дори и на българския завет, който се изразява в борба за триезичие в църковните дела.

Забрана на за религиозна дейност, извън определени за това места, би довела до забрана на всякакви освещавания и откривания дори за православната църква. Може би ще е по-добре да се режат лентички вместо това?

 

Защо това няма да разреши проблема с радикалния ислям?

Очевидната причина е, че законът в този си вид е „врата в полето“ – при достатъчно желание може да се заобиколи по изключително лесен начин с различни фондации или с подставени лица, които са български граждани. С други думи – ако е налице желанието да се индоктринира някой в пътят на джихадиста, този закон няма да го спре.

Аз съм последния човек, който ще тръгне да ви обяснява, че този проблем не съществува или откровено либерални опорки за „религията на мира“ или „хора с ментални отклонения“ – проблем с подобно промиване на мозъци в радикален ислям има. Но той се бори със съответните служби, а не с ограничаване на свободата на вероизповеданията, което силно напомня за тоталитарния режим отпреди 89-та.

Най-страшното е, че това е закон, чийто проблеми не идват от някаква зловеща задкулисна игра или корупцията на mafiqta, а от откровена глупост.

Николай Облаков Автор: Николай Облаков

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани