Джан като журналистика, Джун като политика

11:54, 22 ное 18 Сподели в: 25
1

Няма как да игнорираме темата на темите в българското медийно пространство от последните седмици – а именно леко нефелният опит на интервю Фрост / Никсън. Слави Трифонов и неговите сценаристи, самообявили се за „Народа“ поканиха първите мъже и жени на Републиката да гостуват в „Шоуто на Слави“, явно за разнообразие между скечовете с мъже правещи се на жени, вицове по-стари от българската държава и дуетите с Криско.

Първи на „горещото диванче“ прие да седне министър-председателят Бойко Борисов. Очакваният сблъсък на две месиански фигури в българската политика така и не се състоя, а по-скоро наблюдавахме махленска свада с ясен победител под надслов „Гле’й как се прави“, ако ми позволите да продължа аналогията от заглавието.

Ниското ниво беше обусловено още в началото с явното неразбиране и на двамата какво всъщност са данъчни складове, как работят и с какво се ядат. За информация сме длъжни да подчертаем, че макар бензиностанциите и доставчиците на гориво да могат да купуват гориво от която и да е рафинерия, то трябва да се съхранява някъде, докато е нужно да достигне до крайните потребители. Обикновено такива места се наричат складове. За гориво. Друга тема е дали действително има притежание на Лукойл от 95% на тези складове или в това просто влизат и тръбите на рафинерията в Бургас. Това е темата, която трябваше да бъде засегната и дебатирана, а не откъде се купува горивото. Нивото беше зададено още с тази ужасяваща некомпетентност – дали Борисов действително не разбира темата или нарочно отклони въпроса в друга посока е въпрос на интерпретация, но когато питащият не разбира какво пита е още по-страшно. Аналогичен беше случаят и с въпроса за диференцираните ставки за ДДС.

Друг леко комичен момент бе дискусията за външния дълг. Ясно е, че на огромна част от народонаселението му липсва дори елементарна икономическа култура или познание, но когато един месец тръбиш, че си „Народа“ и ще притиснеш „политиците в ъгъла“ е необходимо да си на малко по-високо ниво. Като под високо ниво нямам предвид водене на дебати за австрийската школа или цикличността в икономиката, а да знаеш как се изчислява и измерва държавния дълг. А именно – че е напълно възможно, макар да е по-голям в абсолютна стойност, когато БВП нараства, дългът да е по-малък в процентно изражение от брутния вътрешен продукт. Макар това да беше много силен аргумент в полза на Борисов не го чухме от и от него, което показва непознаване в дълбочина (доколкото математика 101 може да е „дълбочина“) на проблематиката.

Медийният закон на Делян Пеевски също беше повърхностно засегнат – както вече писах по темата, там също аргументите са изключително повърхностни и се набляга предимно на кой е вносител, а не какви са реалните проблемите с него. Макар да има и сравнително добри части в него са залегнали два огромни проблема – безумието да се описват и внасят в министерство на културата всички дарители – дори тези, които са дали по един лев, както и огромните първоначални глоби в размер десетки хиляди лева. Тук Трифонов не е сам, защото освен един вопъл от АЕЖ, всички български медии не успяха да формулират проблем различен от „Законът е на Шиши“.

Освен икономическа некомпетентност си пролича и политическа такава в модерирането на зададените въпроси – особено в тези, касаещи отговори, които трябва да се дадат от органите на…съдебната система. Напълно наясно съм, че разделението на властите е неясна (pun intended) концепция за голяма част от населението, особено това прекарало по-голяма част от живота си, когато такова институционализирано, не е имало. Но това, че в момента всеки има възможност да изказва мнение по всички въпроси прави ролята на модератор на тези въпроси още по-важна.

Темите за свободата на медиите, мажоритарния вот и машинното гласуване също бяха от засегнатите теми, но очаквано – може би по-скоро от формата на предаването, отново изключително плоско обяснени. Те заслужават по-дълъг самостоятелен анализ в близките дни.

Най-тъжната част всъщност беше друга – че огромна част от интервюто беше заета от безсмислената тема за партийните субсидии, което е възможно най-популистката тема. Дори да предположим, че се намалят драстично на един лев на глас от това биха загубили най-много партиите с по-малко гласове, дори ако заметем настрани евентуални корупционни последствия. Даденият пример с Германия също нямаше никаква конкретика. Нека ние ви я дадем – в България на година се дават 31,7 милиона лева субсидии за политически партии, в Германия  от 2019 субсидията нараства до 380 милиона лева (190 милиона евро).

Имаше много по-интересни въпроси, които не бяха зададени – и тук дори не влизаме в територията на конспиративните теории за mafiqta и r0snacite.

Въпроси като „Защо продължават да се наливат пари в нереформирани сектори“, „Кога ще бъдат реформирани и как въпросните“. „Защо продължавате да въвеждате нови данъци, след като твърдите, че сте десни“, „Кога ще бъде приватизирано БДЖ“, „Как смятате да намалите свободно падането в преките чуждестранни инвестиции“, „Ще подкрепите ли пакта за миграция на ООН“ и още и още.

Въпреки изключително ниското ниво на интервюто, то все пак постигна нещо – показа ни самоубийство в национален ефир. Самоубийството на политическите амбиции на Слави Трифонов, който първо се скри зад „въпроси на зрителите“, второ не смееше да погледне госта си в очите и трето се яви неподготвен за важен изпит.

Борисов от своя страна вкара целия си арсенал в действие – още от първия си въпрос за това с кого разговаря, през дежурното „Костов е виновен“ което точно….типажите от дежурната аудитория на Слави Трифонов обичат да чуват та чак до наследството на опитното политическо говорене – което след толкова време на власт е неизбежно да придобие.

Иронично, последният път, когато изживяващият се за последна инстанция Трифонов беше смачкан по подобен начин бе, когато му гостува Иван Костов.

Епохата на месианството в българската политика приключи, не с гръм, а с тихо мърморене на двама уморени негови символа.

Няма хора, разбери.

Николай Облаков Автор: Николай Облаков
1 коментар
Хаджиев 00:40, 24 ное 18

В: Защо продължават да се наливат пари в нереформирани сектори?
О Защото сме социалисти.

В: Кога ще бъдат реформирани и как въпросните?
О: Няма да е скоро, защото сме социалисти.

В: Защо продължавате да въвеждате нови данъци, след като твърдите, че сте десни?
О: Защото сме социалисти.

В: Кога ще бъде приватизирано БДЖ?
О: Няма да е скоро, защото сме социалисти.

В: Как смятате да намалите свободно падането в преките чуждестранни инвестиции?
О: Няма как. Предпочитаме да имаме огромна държавна администрация, вместо работна ръка на свободния пазар, ЗАЩОТО СМЕ СОЦИАЛИСТИ.

В: Ще подкрепите ли пакта за миграция на ООН?
О: Това би бутнало управляващата коалиция. Ако Генерал Наско и Христо Иванов са ни коалиционни партньори, ще я подкрепим, защото и те като нас са социалисти.

В: Въпрос за 100 000 лева... Чели ли сте друга книга освен Винету?
О: "Защото сме социалисти" на Сергей станишев.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани