Проклятието на Малката коалиция

11:04, 21 ное 18 Сподели в: 25
1

 През последните седмици и месеци все по-упорито се налага твърдението, че коалиционният формат при съставяне на правителство в България не е достатъчно устойчив и предполага преждевременен край на управленския мандат, а с това и постоянно репродуцираща се политическа криза. Макар тази теза да изглежда особено удобна и лесносмилаема като обяснение на политическите сътресения в третия кабинет на Бойко Борисов, всъщност тя е прекалено повърхностна и не дава точен отговор.

Да, коалиционният формат се оказва крехък и непостоянен, но не управленският, а предизборният. Ако анализираме поведението на формациите от Обединени патриоти, както и на предшестващите ги такива от Реформаторския блок, то ще видим сходни процеси не просто при съставянето на т.нар. „малки коалиции“, но и в поведението им след като получат представителство в управляващото мнозинство, а оттам и в изпълнителната власт. На практика Обединени патриоти, с вътрешнокоалиционните си дрязги и съревнования, с търсенето на подкрепата на големия партньор в лицето на ГЕРБ и Бойко Борисов, копират напълно съдбата на Реформаторския блок. Как да си обясним това поведение, след като профилите на формациите са толкова различни?

Генезисът по формирането на Обединени патриоти и Реформаторския блок е почти идентичен. Обединение на „десните“ или „националистически формации“, които самостоятелно, в най-добрия случай, биха имали малки до нищожни шансове за парламентарно представителство. Съюз между доскорошни врагове, които не са пестили нелицеприятни изрази един за друг, но обединени от „висша и надпартийна кауза“. Съставяне на твърде обща и бедна на конкретика коалиционна програма, в която присъстват тези като „независимост във външната политика“, „борба с монополите“, „свобода на бизнеса“ и други подобни, които едва ли не попадат в програмите на която и да е съществуваща като електорална единица партия у нас.

Разбира се, грубо нахвърляните програми на Малката коалиция претърпяват пълна ревизия след изборите, където тя постига незаводоволителен, но все пак достатъчен резултат, за да се превърне в управленски партньор. Няма да е пресилено да кажем, че още след обявяване на официалните резултати от Централната избирателна комисия, Малката коалиция, била тя Обединени патриоти или Реформаторски блок, спира да съществува. Партиите, които я съставляват, търсят по-добра експозиция за собствените си кадри в изпълнителната власт, независимо дали става дума за министри, областни управители или шефове на агенции.

При така описаната ситуация е въпрос на време да се появят и търканията във вече разпадналата се Малка коалиция, като единственият й стабилен крепител се оказва общото управление с ГЕРБ и подписаната управленска програма, която се използва за преодоляване на всеки един политически конфликт. Забележете, не предизборната програма, а управленската такава. От това съвсем спокойно можем да заключим, че следизборната коалиция е много по-стабилна от предизборната такава.

Доказателства за тази теза можем да потърсим във всички правителства от началото на века до днес. Управлението на НДСВ в коалиция с ДПС успя да се съхрани без сериозни сътресения и изкара пълен мандат. Такъв бе и далеч по-напрегнатият мандат на Тройната коалиция, въпреки присъствието на сериозен политически съперник в лицето на новопоявилата се партия ГЕРБ. Нека да припомним, че това са последните две български правителства, които са изкарали пълен мандат. Дори печално завършилото управление на Пламен Орешарски успя да издържи на едни от най-ожесточените протести в новата ни политическа история, като едва след утихването им, с едноличното решение на една от участващите в него партии, мандатът бе прекратен.

Изводите са ясни – коалиционният формат е стабилен, стига да има ясно осъзнаване на електоралната тежест и ангажиментите на участниците в него. И обратното – когато обединението е в името на привличане на повече гласове, но без те да подкрепят хомогенна политическа структура – рецептата за катастрофа е налице. Видяхме го при Реформаторския блок, видяхме го при Обединени патриоти, ще го видим и при следващите формации, които ще преживеят политически развод, след като постигнат целта си да привлекат максимален брой гласове.

Михаил Кръстев Автор: Михаил Кръстев

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани