Две новини от последните дни:
1. Съюзът на демократичните сили прие програмна декларация, в която потвърди принадлежността си към дясната, християндемократическа част на политическия спектър и заяви готовност за общи политически действия с други десни, дясно-центристки и родолюбиви организации.
2. Оповестен бе поредният доклад на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка (т.нар. "мониторингов доклад"). В него се отбелязва сериозен напредък по отношение на изпълнението на 17-те препоръки и се обявява временно спиране на наблюдението по три от шестте показателя ("Независимост на съдебната власт", "Нормативна уредба" и "Организирана престъпност").
Първата новина означава, че СДС подава ръка към другите части на "традиционната десница", най-съществена от които е Демократи за силна България, в момента част от коалиция "Демократична България".
Втората новина означава, че не друг, а именно Европейската комисия оборва основната политическа теза на "Демократична България" за "пленената от настоящото мафиотско-олигархично управление държава".
Сега топката е в полето на (ръководството на) ДСБ - да осъзнае безперспективността на уродливо-гротескната формация, в която се намира, да поеме подадената от СДС ръка и да участва пълноценно във формирането на истински десен, консервативен политически субект, от който България има нужда. Което може да се окаже и последният шанс за политическото оцеляване на "старата десница".
"Демократична България" е странна компания, включваща левица ("Зелените"), бивша десница (от последните избори насам ДСБ зави наляво, очевидно за да се нагоди към новата си политическа среда) и едни, които все още не знаят на кой свят се намират ("Да, България"). Отделните елементи членуват и в различни европейски политически семейства, което за предстоящите избори също се явява проблем. Очевидно е защо тази формация не успява да генерира очакваната обществена подкрепа (в социологическите проучвания тя неизменно получава под 3%), въпреки че идеята за обединение между ДСБ и "Да, България" беше именно с цел нарастване на подкрепата и оттам връщане в парламента.
Подкрепата за "Демократична България" няма и как да се увеличи поради следните причини:
- публичното говорене на лидерите ѝ почти изцяло се изчерпва с мрънкане и хейт по управляващите, като същевременно се предлагат много малко алтернативни идеи и политики (което може и да отблъсне някого от ГЕРБ или "Обединени патриоти", но няма как да го привлече към "ДБ", най-много да налее вода в мелницата на БСП);
- акцентира се върху теми, които вълнуват все по-тесен сегмент от избирателите (това, трябва да признаем, е наследен недостатък още от времето на "Реформаторския блок");
- у избирателите съществува усещане, че това е просто коалиция за спасяване на една дузина политически кариери.
Конкретно за избирателите на ДСБ съществува и един ценностен проблем. Самата партия (респективно, общността около нея) бе изградена върху два основни принципа: отрицателно отношение към комунистическия период и неговите съвременни проявления и положително отношение към управлението на ОДС (1997-2001) и в частност към ролята на Иван Костов в българската политика. Коалиционната политика на ДСБ винаги е спазвала тези два принципа и е изисквала споделянето им от коалиционните партньори. При формирането на "Демократична България" обаче, тези два принципа някак си бяха неглижирани (макар напоследък да виждаме и положителни сигнали в тази посока).
И сега малко математика. На последните парламентарни избори ДСБ получи подкрепата на около 80 хиляди български граждани (разликата до общия резултат на "Нова република" са всъщност гласовете за Дани Каназирева, на които очевидно сега няма как да се разчита). Поради горепосочените причини може да се предположи, че към момента ДСБ едва ли би била подкрепена от повече от 60 хиляди души.
Коалицията между "Да, България", "Зелените" и саморазпусналата се партия ДЕОС тогава събра около 100 хиляди гласа. Част от тези гласове обаче дойдоха поради емоция вследствие на ентусиазма около създаването на новата партия "Да, България". И след изборния неуспех е доста съмнително дали тези хора ще повторят вота си. Така че и от тези гласоподаватели на едни нови избори вероятно биха били мобилизирани между 60 и 70 хиляди. Което, между другото, е на границата на влизане в парламента.
Когато обаче тези числа бъдат обложени с "данък евроизбори" (активността на изборите за Европейски парламент през май 2014г. е 67.5% от активността на парламентарните избори няколко месеца по-късно), излиза, че очакваният резултат на "Демократична България" би бил далеч от прага за получаване на депутатски мандат (който, на последните евроизбори беше малко над 130 хиляди гласа).
Алтернативата за ДСБ е във възраждане на "Синята коалиция" със СДС. Плюс привличане на някои знакови "сини" фигури, които по една или друга причина изпаднаха по трасето - д-р Петър Москов (почти единственият останал харизматичен политик сред "традиционната десница"), зам.-председателят на СОС Прошко Прошков, несменяемата от 2007г. кметица на община Мирково Цветанка Йотина, може би и други разпознаваеми личности по места... Плюс затвърждаване на десния, консервативно-патриотичен облик с привличане на Български демократически форум.
Механичният сбор от всичко това също не води автоматично до прескачане на бариерата за евродепутат. Но следва да се има предвид, че подобна конфигурация би имала синергичен, притегателен ефект. Исторически погледнато, когато ДСБ и СДС са в коалиция (на парламентарни и европейски избори, местните избори имат свои специфики), винаги успяват - юни 2009г., юли 2009г., май 2014г., октомври 2014г. А когато се явяват отделно, винаги се провалят - май 2007г., май 2013г., март 2017г. (парламентарните избори от 2005г. са изключение, но това е от периода преди основаването на партия ГЕРБ).
Следва да се има предвид и нуждата от десница, която е такава хем на ценностно ниво, хем на икономическо. Нито ГЕРБ, нито "Обединените патриоти" засега успяват да запълнят тази ниша (икономическите им политики са в най-добрия случай центристки) и немалко хора ги подкрепят по неволя, заради липсата на подобен субект ("Нова република" се позиционира там, но сама по себе си се оказа неуспешен проект). "Демократична България" явно няма как да запълни тази празнота. Но едно обединение на СДС и ДСБ (при връщане на ДСБ в "правия път") би могло.
И това трябва да стане сега, преди изборите за ЕП. После ще бъде безвъзвратно късно - след провал на евроизборите и загуба на позиции на местните такива, до следващите парламентарни избори никой вече няма да приема "традиционната десница" на сериозно.
Естествено, предложените мерки не гарантират успех на наближаващите евроизбори. Но продължаването по досегашния път гарантира провал. Предшестван от писане на Фейсбук-статуси в 4 сутринта и говорене на глупости през останалото време (твърдението, че кабинетът "Борисов 1" е вдигнал максималната скорост по магистралите, за да се увеличи разхода на гориво, а оттам печалбите на "Лукойл", беше наистина...).
Разбира се, нямам очаквания за промяна на курса в ДСБ. Тези, които са склонни да приемат подобни разсъждения, или вече напуснаха партията, или са маргинализирано малцинство вътре в нея. Мнозинството е убедено в правотата на сегашната линия и със сигурност би опонирало, че към момента съюз със СДС е невъзможен, поради различията в отношението спрямо управляващите и конкретно спрямо ГЕРБ. Сегашната ДСБ е тежко фиксирана по отношение на ГЕРБ, без да си дава сметка, че доста десни избиратели всъщност не правят разлика между "традиционната десница" и ГЕРБ - за тях и едните, и другите са политически инструмент, който да държи БСП далеч от властта. И най-вероятно ще ѝ се наложи да изпие горчивата чаша до дъно. Но като човек, който 8 години е бил част от тази партия, съм длъжен да опитам. Пък, каквото Бог е отредил...