Когато обърнем поглед назад, към страстите около подписаната, но нератифицирана Истанбулската конвенция, както и към проблема с насилието над жени и деца, какво се случва? Дали можем да отдъхнем? Дали нещата ще си останат такива, каквито са били? "Не мисля" - би казал някой, който обаче е свикнал да разсъждава и да наблюдава процесите, които поднасят съвремието и бъдещето на нашата цивилизация.
Този месец в Тасмания (това не е африканска държава, а остров, щат от Австралийския съюз) ще бъде предложен законопроект, който ще премахне определението за пол в свидетелствата за раждане. Биологичният факт ще бъде подминат с лека ръка, ако депутатите гласуват положително. Не изобщо и напълно, а съгласно предложеното, полът ще бъде записан в регистъра на ражданията и така ще послужи за статистически и медицински цели. Аргументите са следните: порасналите хора, които не се идентифицират с посоченото от биологията или от Него (както биха се изразили религиозните), ще са принудени през целия си живот да се изплъзват постоянно от записаното при раждането им и така потенциално биха могли да станат жертви на дискриминация. Неудобствата за трансексуални, интерсексуални и всякакви разнообразни са очевидни днес и колкото и малка група да касаят, то тези хора са част от действителността и не би следвало да страдат.
Да видим какво включва физическото съдържание и характеристиките в определението за полова принадлежност: гениталиите ни и друга репродуктивна анатомия, хромозомите и хормоните. Но се случва макар и при много малък процент да се раждат и хора с т.н. интерсекс (в миналото определяни като хермафродити). Простакът би лепнал друг етикет - ненормални. А определението "джендър" се отнася до социалната концепция, според която човек се самоопределя или изявява. Половата идентичност на дадено лице не винаги може да бъде единствено мъжка или женска и е възможно да не съответства на пола, определен при раждането. Така, в повечето щати на парламентарната монархия Австралия, вече е разрешено в графата пол да се записва: друг, неопределен, неизвестен и т.н. Но предложеното в Тасмания е крачка напред. Авторите му твърдят, че за предпочитане е да се избегне информацията за биологичния пол на даден човек, записана при раждането. По-късно тя ще бъде добавена, когато стане очевидна в момент, в който детето вече е възрастен и е в състояние да формира, и изясни, своята полова идентичност. Въпрос на самоопределение.
Съществуват и други юрисдикции по света, които също се движат в тази посока. Канадските провинции Онтарио и Саскачеван например неотдавна промениха законите си, за да се даде възможност на физически лица да се откажат от вписването на пол в свидетелството за раждане. По такъв начин се избягва опасността да се създаде объркване, когато разпоредбите изискват полова принадлежност, а тя не съвпада с половото обозначение в свидетелството за раждане. Така се създава възможност хората да бъдат изложени на дискриминация. Например, когато се изисква документ за самоличност или когато се регистрират в училище, университет или при кандидатстване за паспорт.
При нас положението остава на ниво лош превод, смущения в картината и мощна "антиджендър" съпротива. По въпроса с превода така и не стана ясно за публиката, че има разлика между пол и джендър. Последното вече се наложи като обида. Думата "джендър" масово не бе разбрана като съдържание. А откак Конституционният съд отхвърли конвенцията, нищо не се е променило. Насилието продължава както преди, равенството между половете е мираж, а убийствата на жени от партньорите им също са факт. Конвенцията не може да ги спре, признава Татяна Ваксберг в "Дойче Веле", но тя твърди, че би могла да ограничи социалното оформяне на други насилници и убийци в следващото поколение: предимно чрез образователни политики, разрушаващи стереотипното схващане за пола. Едва в последните дни започнаха да се изпълняват обещанията на наши политици за закони срещу насилието, а и не става ясно как законопроектите биха могли да избегнат думата "джендър". А насилието срещу жените е продукт именно на това, което тази дума означава - стереотипното схващане за ролята на двата пола в обществото.
Съпротивата не е само у нас. Например австралийското християнско лоби заяви, че предложените реформи намаляват значението на удостоверенията за раждане, защото изтривали историческата истина. Така възниква фундаменталното недоразумение относно целта на удостоверенията за раждане. Както наскоро заключи комисия, основната цел на документа е да осигури проверка на юридическата идентичност на лицето, а не да записва биологични подробности. Така, както не се вписват расови белези, а също и родителски професии, премахването на пола ще е още една стъпка към борбата с дискриминацията.