И тази година, покрай 10 ноември, се развихри полемика около промяната от 1989 г. и нейното значение. Наред с двата основни лагера (на соцносталгиците, според които 10 ноември е началото на съсипията на държавата, и на антикомунистите, за които това е възстановяването на свободата) вече се откроява и трети - този на разочарованите, за които 10 ноември 1989 г. е подмяна и през последните 29 години промените изобщо не се случиха така, както е трябвало.
Трябва да отчетем обаче, че днес, близо три десетилетия по-късно, имаме поколения, които не помнят промяната и респективно какво беше преди това. Което ги прави уязвими откъм спекулации, заблуди и откровени лъжи. Затова ние, които помним (на 10 ноември 1989г. бях 11-годишен) сме длъжни да ги предпазим от спекулациите, заблудите и лъжите.
И така, какво ни донесе 10 ноември и какво ни отне? По-добър ли стана животът ни, или напротив?
Промяната от 10 ноември 1989г. ни донесе преди всичко свобода. И тук далеч не става дума само за свободен политически избор и свобода на сдружаване, а най-вече за личните, дори битови измерения на свободата. Свободата да казваш каквото мислиш, да се информираш откъдето желаеш и да четеш каквато си искаш литература, без да бъдеш смлян от бой в мазето на Държавна сигурност. Да не ти се налага да подозираш, че съседът, колегата или дори половинката ти може да пишат доноси срещу теб. И да не си длъжен да посещаваш един куп безсмислени мероприятия (манифестации, ленински съботници, ОФ-събрания), които ти отнемат от свободното време.
И ако за свободата след 1989 г. може да се каже, че има обществен консенсус, то за икономическите измерения на промяната се водят разпалени спорове. Създаде се дори цялостна тенденция към носталгия по социализма, подчинена на мантрата "колко по-добре се живееше тогава".
А истината е, че днес живеем не просто по-добре, а несравнимо по-добре от времената преди 10 ноември 1989 г. Ето няколко примера за сравнение.
През 1989-а година БВП на България е около 22 милиарда щатски долара, които по днешни цени се равняват на около 43 милиарда. През 2017-а година БВП надхвърли психологическата граница от 100 милиарда лева, което прави почти 60 милиарда долара. При това БВП през 2017 г. е произведен при много по-лоши демографски показатели - намалено с близо 2 милиона население и влошено съотношение между работещи и неработещи.
Въпреки мащабното панелно строителство, до самия край на социализма в големите градове беше редовна практика в един апартамент да съжителстват 3-4 поколения. Днес само в София имотният пазар предлага десетки хиляди готови, празни жилища.
През социализма живеехме в състояние на хроничен дефицит на основни хранителни и битови стоки. Опашките бяха ежедневие: една за хляб, една за месо, една за мляко, една за зеленчуци - всяка средно по половин час, преди да се напазарува за вечеря след работа. Какво е положението сега, няма нужда да пояснявам...
Мнозина българи разбраха новината за падането на Тодор Живков от черно-белите си телевизори, понеже нямаха цветни. А към онзи момент два големи софийски квартала ("Дружба" и "Овча купел") още не бяха телефонизирани. Докато в днешно време смартфоните, лаптопите, таблетите и плазмените телевизори присъстват в почти всеки български дом...
Още по-фрапиращо е сравнението, когато става дума за пътувания зад граница. Може би най-показателно е, че когато през 1986-а година националният ни отбор по футбол играеше на Световното първенство в Мексико, по трибуните присъстваха стотина българи, които или бяха изпратени от Държавна сигурност, или бяха емигранти-невъзвращенци. А ако тази година националите се бяха класирали за Световното първенство в Русия, можеше спокойно да се очаква да бъдат подкрепяни на всеки мач от по десетина хиляди български запалянковци (предположението се базира върху мащабите на пътувания в чужбина за спортни прояви от последните години).
Като цяло 10 ноември ни отне две неща - изходните визи и "Кореком". Тези, които знаят за какво става дума, нямат нужда от пояснения. А тези, които не знаят - дано никога, ама никога не им се налага да разбират.
Единственото голямо изключение е положението на пенсионерите - пенсиите днес не могат да осигурят достоен живот. Само че причината за това отново се корени в социализма. Докато днешните пенсионери са работили, техните пенсионни вноски не са отивали за пенсия, а са потънали в "подвижните пясъци" на социалистическата икономика. И пенсиите им сега се изплащат от днешните работещи - неслучайно най-големите бюджетни разходи са за изплащане на пенсии, в пъти повече, отколкото за отбрана, сигурност, образование, здравеопазване...
За последните три десетилетия постигнахме много, но същевременно не успяхме да постигнем още повече. Ако валутният борд бе въведен през 1991-а вместо през 1997-а година, ако приватизацията беше извършена още в първите няколко години след 1989-а и ако плоският данък бе въведен пет или 10 години по-рано, сега можехме да имаме стандарта поне на държавите от Вишеградската група. За съжаление, първите седем години на прехода бяха пропилени.
Промените след 10 ноември 1989г. са категорично положителни от гледна точка на гражданските и политическите права и свободи и по-скоро положителни, що се отнася до икономическо развитие. В едно отношение обаче, 10 ноември 1989г. е тотален провал, а именно в усещането за справедливост.
10 ноември не донесе възмездие. 10 ноември не доведе до категорично осъждане на комунистическите престъпления и не вкара главните виновници в затвора. 10 ноември не постави БКП извън закона, а ѝ позволи тя да мутира в социалистическа партия (на която трябваше да сърбаме попарата при кабинетите "Луканов", "Виденов", "Станишев" и "Орешарски").
За сметка на това, 10 ноември позволи на немалко висши комунистически функционери да трансформират политическата си власт в икономическа. Днес влиянието на бившите комунисти и техните наследници върху политиката, икономиката, културата, медиите и т.н. е значително по-голямо, отколкото влиянието на потомците на предкомунистическия национален елит.
Другият голям грях на 10 ноември е, че с разграждането на комунистическата държава позволи и разграждането на самата идея за държавност. Вместо връщане към добрите традиции на предкомунистическата българска монархия, преходът мутира към криворазбрана демокрация, слободия, опакована като "либерализъм" и абдикация на държавата от почти всичките ѝ свойства. Едва през последните 2-3 години се наблюдава поне нагласа за връщане към реда, нормалността и здравата държавност.
10 ноември 1989-а промени България. Безвъзвратно.