В последните две седмици сякаш цялото медийно пространство е окупирано от истерията на представители на БСП, които ежедневно (а някои и ежечасово) повтарят заветната мантра: „Правителството ще падне“. За тяхно съжаление, това звучи повече като пожелателно мислене, отколкото като реална прогноза за бъдещето на българската политика.
Правителството на Борисов, макар и затрупано с множество проблеми, създадени от отделни негови членове не изглежда да се е запътило към оставката, за която настояваше Георги Свиленски в сутрешния блок на Нова телевизия. Според неговите думи: „БСП няма да се регистрира в пленарна зала докато не получим оставката на вицепремиера Валери Симеонов или тази на цялото правителство, тъй като нашите претенции са, че цялото правителство трябва да си отиде“, което значи, че БСП се е отказало окончателно от възможността за диалог с управляващите и ще търси свалянето им чрез сила-в случая бойкотирайки заседанията на Народното събрание. Паралелно с това Свиленски заедно с други депутати-Елена Йончева и небезизвестния Крум Зарков- внесоха сигнал с искане международна агенция да направи техническа експерти за дебелината на асфалта по магистралите: „Тракия“, „Хемус“, „Струма“ и „Марица“, удряйки Борисов по най-благото му.
Други техни членове се държат сякаш вече са в предизборна кампания. С особено усърдие се отличи Мая Манолова, която се зае да компенсира обидата, нанесена върху „височайшата“ и особа, качвайки се във влак на БДЖ и тръгвайки на обиколка, на която да „разговаря с граждани“. Съдейки по това, че няма новини, в които да се съобщава за това че е замервана с домати, вярвам, че такива срещи не са се осъществили. Всичко това се случи в рамките на един-единствен ден-06.11. Само ден по-рано Корнелия Нинова обвини правителството, че отнело европейското бъдеще на България чрез скандала с ДАБЧ и получаването на гражданство срещу подкупи.
Трябва да се има предвид, че това не е нито първият, нито последният ден, в който това се случва. Може да се заключи, че цялата дейност на главната опозиционна партия се свежда до открити опити за сваляне на правителството. И ако подобно поведение подхожда на една самозвана извънпарламентарна сила като Да, България, то една партия с претенции да управлява не може да демонстрира толкова безотговорно поведение. Членове на партия, която е получила 80 мандата в Народно събрание, които данъкоплатците заплащат особено щедро, да бойкотира дейността на същото това Народно събрание е крайно аморално. Да, наясно сме, че е социалистическо да не се работи и да се иска заплащане срещу това, но все пак не за това са поставени там социалистическите депутати и те трябва да го помнят.
Засега тези искания изглеждат повече като продукт на силното желание за власт от страна на социалистите, отколкото като някаква реална възможност. Все пак, не бива да се гледа небрежно на опасността от нови политически сътресения или някое спонтанно решение на Борисов, който воден от надеждата за успех на едни предсрочни избори да действа в тази насока. Възможността да избухне нов скандал не бива да се подценява и пренебрегва с оглед на значителната корупция в администрацията, защото потенциални нови скандали могат да се превърнат в опасни подводни камъни, сблъсъка с които да потопи правителствената лодка.