Какво ще е бъдещето на ЕС? Как ще изглежда съюзът? Оформиха ли се два или повече полюси на различни и противоречащи си модели на развитие? Дали предстоящото ще е строго, с лицето на гордия националист Орбан, или ще изглежда по младежки приветливо, като лицето на Макрон? Крайните мнения са и в двете посоки. От една страна, според "Трансперънси интернешънъл" Унгария е "централизирана система на легализирана корупция". От друга, Тръмп изненадващо е принуден да гледа на либерала Макрон като потенциална военна заплаха, във връзка с неговото желание за обща армия на ЕС. Вярно е, че има защо президентът на САЩ да се обижда от думите на Макрон, който в прав текст каза: "Ние трябва да се защитим от Китай, Русия и дори от Съединените американски щати".
Досегашното развитие на ЕС би могло да се свърже повече с идеите и ценностите, олицетворявани от френския президент, но бъдещето се очертава забулено в неизвестност.
Преобладаващ брой наши евродепутати застанаха на позицията на Орбан. Редно е да се знае, че тази позиция не е само защита от мигранти (приветствани от мнозинството българи), но също така и нарушаване правата на бежанци, включва и обвиненията, чути отвън и в ЕП, в споменатата по-горе корупция, както и упреци за ограничаване свободата на медиите. Изглежда нашите избранници не споделят безпокойството на мнозинството евродепутати от "функционирането на конституционната и изборна система" в Унгария. Премиерът Орбан без притеснение обяви страната си за първата нелиберална демокрация, а подобно определение е в пълно противоречие с досегашната посока на развитие и еволюция на Европа.
Известно е, че популисти като Орбан печелят от страха на хората от мигранти и обвиняват либералната демокрация както в насърчаване, така и в бездействие по този въпрос. В отговор лидерът на либералите Ги Верхофстад с възмущение отхвърли атаките, че поощрява миграцията. Напротив, отговори той, съюзът дава милиарди на Турция и милиони в Африка за спиране на потока от хора. Не престава да настоява лидерите на европейските държави да се съгласят за единна и добре функционираща имиграционна система. Дори предложи, да се затворят в една стая, без да им се дават нови дрехи, и бельо, и докато не постигнат единодушие, да не излизат. За храна и вода се съгласи на компромис, защото подобен акт би се приел като мъчение. Последното не би довело до вярно решение. Интерес представлява, посочи Верхофстад, защо Виктор Орбан и други се противопоставят на инициативата да се наемат нови хиляди гранични полицаи за защита на външните ни граници.
Желанията на такива лидери, като Орбан, Салвини, Льо Пен и други, за нов европейски ред, който ще ограничи разнообразието, толерантността и хуманитарните принципи, биха довели до ново определение за европеизация. Тук опираме до изказването на Макрон преди седмици, че Европа не е супермаркет, в който всеки си избира само това, което му харесва. Но дали този супермаркет е зареден със стока веднъж и завинаги? Едва ли. И противоречията, сблъсъците и крайните позиции потвърждават непрестанното му обновяване.
Изглежда избирането на Манфред Вебер, като кандидат на ЕНП за председател на Европейската комисия, ще е в полза на Орбан, който доскоро рискуваше да бъде изхвърлен, заедно с партията си Фидес, от най-голямата група в Европарламента. Подкрепата му за Вебер отбеляза отстраняването на този риск. Твърденията, че търпението в редиците на ЕНП към действията на Орбан се изчерпва, не се потвърдиха. Наблюдатели отбелязват това като лош знак, защото досега меките критики не дадоха резултат и Унгария се развива, според вижданията на премиера си, в разногласие с ценностите на ЕС. Макар и през септември Вебер да гласува за "извънредна процедура" в ЕП за осъждане на заплахите в Унгария, баварският политик не даде указания как да гласуват депутатите на ЕНП. А те, както видяхме, се оказаха разделени в отношението си към Виктор Орбан.
Няма съмнение, че в новия Европейския парламент през май 2019 г. ще е терен за сериозен сблъсък между двете алтернативни посоки в ЕС. Ще бъде ли Европа все повече интегрирана с нейните основополагащи принципи на отвореност или ще се затвори във вихъра на водовъртеж от национализъм, популизъм и страх от мигранти? Дали последното няма да изнерви нетни донори като Австрия и Холандия, които дават повече, отколкото получават, и търпят нарушаване на норми и ценности от такива, които получават повече, отколкото дават, като Унгария и Полша? Ако това се случи, твърде вероятно е да се стигне до разпад на съюза и до бъдеще с мрачни очертания.