Донкихотвския законодателен устрем на ВМРО изглежда набира скорост и следващата му „жертва“ са фалшивите новини. Макар тук проблемът да е реален и актуален, предложените решения не са, но са напълно в унисон с последните световни предложения за справяне с проблема. Всяко едно от които, ще претърпи грандиозен провал или ще доведе до далеч по-лоша ситуация.
Да започнем от самия термин – фалшиви новини, който стана изключително популярен като „фейк нюз“ в България, заедно с няколко други модерни чуждици като „хепънинг“, „ивент“, „пърформанс“, „флашмоб“ и не на последно място – „арт инсталация“. Както почти всяка друга модерна тенденция, фалшивите новини не са нищо ново – просто преди думичката за тях беше по-малко лицемерна, а именно – „лъжи“
Тези лъжи са точно толкова стари, колкото и предаването на информация – не само в “Acta Diurna populi Romani”, но и дори в предаването на информация от уста на уста. Трябва много ясно да се разграничат неволните фалшиви новини – плод на чиста некомпетентност или стремеж да се изпреварят конкурентите от нарочното разпространяване на такива. Докато първият вариант надлежно и бързо бива коригиран, то вторият е далеч по-страшен. Нека да разгледаме неговите варианти:
1. Нарочно създаване на фалшиви новини – обикновено присъщо на най-нискoкачествените медии, без редакторска политика или просто обикновени фалшиви акаунти в социалните мрежи.
2. „Завъртане“ на реални новини – далеч по-често срещаният вариант, дори след сравнително авторитетни сайтове, според редакционната политика и политическия уклон на медията.
Първият вариант, преди навлизането масово на социалните мрежи, беше сравнително безобиден, присъщ на таблоидите, с основна цел да ни доставят важната информация за интимният живот на „VIP-овете“. След като последното вече се предава на живо в националните ефирни телевизии, а таблоидите се преместиха в интернет, последните се захванаха и с теми, далеч надхвърлящи капацитета на журналистите в тях. Разбира се е много трудно от таблоид да направиш сериозна медия поради огромната негативност на бранда, която е натрупана до момента. Друг феномен, който навлезе заедно с експоненциалния растеж на Интернет и социалните мрежи доведе до размиването на и без това вече замърсената журналистическа професия – фактът, че вече всеки е журналист.
Тази свобода, винаги е съществувала под някаква форма, но технологията и даде възможност да достигне до неподозирани нива. Извън естественото (а и изкуственото) създаване на „влиятели“ (друга модерна думичка - инфлуенсър) се появиха и множество анонимни сайтове, създадени главно в свободни платформи като blogspot, wordpress.com, blog.bg и т.н.
В последните години изключително популярни са сайтовете от тип-а „Onion”, „BabylonBee“ и в български вариант – „Не!Новините“ – т.е. платформи, които създават фалшиви новини с хумористична цел, като това е ясно упоменато. Освен големите такива, се появяват и няколко такива, чиито текстове не са на границата на абсурда или не са написани с цел да забавляват, а с цел на политическа пропаганда – макар да се твърди обратното.
Жертва на такива сайтове, покрай истерията с епичното заглавие „Добитъкът на Баба Дора“ станаха (и съответно разпространяваха) дори професори от елитни български университети, известни с политическите си разбирания и позиции.
Т.е. никой не е имунизиран срещу подобни новини и това не е проблем на „tapite balgari“, както би ви казал произволен жълтопаветник. По-скоро е въпрос на морал – защото разграничаването на обективната истина и това какво ни се иска да е вярно е основен постулат.
Вторият вариант – на пречупване през призмата на идеологическата настройка на дадена медия на новините също не е стар, а темата е дори още по-дълга – темата за журналистическата обективност и дали тя всъщност е мит.
Тук не става дума за анализи и коментари – тяхната същност е бъдат интерпретирани дадени позиции – идеята е в това, предаването на новините като репортаж за дадени събития, да отговори кратко и ясно на основните журналистически въпроси без да дава определения или заключения. Нека поне репортажите оставим без оцветяване.
А извън репортажите, е напълно естествено – дори без да изпадаме в реални и конспиративни теории за „рубли“ или „грантове“, че обективност в коментарната журналистика няма, най-малкото заради уклона на всеки един отделен автор. Най-очевидният пример за това е анекдот от класическия, британски сериал „Да, господин Премиер“, който и до ден днешен си остава най-добрата политическа сатира:
„Аз знам всичко за пресата и кой чете вестниците. Дейло Мирър се чете от хората, които си мислят, че управляват държавата. Гардиън се чете от хората, които мисля, че те трябва да управляват държавата. Таймс се чете от хората, които реално управляват страната. Дейли Мейл се чете от жените на хората, които управляват държавата. Файненшъл Таймс се чете от хората, които притежават държавата. Морнинг Стар – от хората, които си мислят, че страната трябва да се управлява от друга държава, а Дейли Телеграф – от тези, които си мислят, че тя вече се управлява от друга държава“
Учудващо е колко малко се е променило в политиката на гореописаните вестници – и до ден днешен. Но техните пристрастия са ясно заявени и описани – и са такива, каквито очаква тяхната аудитория. В българските медии се е настанила претенцията на всяка отделна медия, че тя е единствената, която дава безукорна, безкористна и неоцветена информация – вместо да се заявят политическите пристрастия, които и без това са ясни на всички.
Проблемът с този тип „наклон“ на новините е далеч по-голям отколкото с няколко маргинални сайтчета.
Но да се върнем към „борбата“ безмилостна и жестока с фалшивите новини. В световен мащаб бяха предприети няколко сплашвания на технологичните гиганти – главно от Европейската комисия и от големите медии извън океана, които внезапно бяха изненадани, че някой може да не е подвластен на тяхната пропаганда. Терминът „фалшиви новини“ се размахваше почти наравно с други безполезни и безсмислени такива като „реч на омразата“. В техния случай, обаче, като фалшиви новини се заклеймяваше всичко, което не влиза в техния наратив – всичко, което не изразява либералната гледна точка беше или „фалшива новина“ или „реч на омразата“. Резултатът от това беше предизвестен – Фейсбук, Туитър и Гугъл се подадоха на политическия шантаж и въведоха половинчати мерки, които ефективно забраняват – чрез банове, триене или обикновено намаляване на хората, до които достига дадена публикация или новина, на всичко, което не влиза в The Brave New World.
На практика, на технологичните гиганти бяха дадени права – които заедно с господстващото им пазарно положение бяха превърнати в Министерство на Истината на новите (либерални) болшевики.
Ответната страна се опита да отговори подобаващо – световния пример е с президента Тръмп и неговата вечна война със CNN, които според него (и не твърде далеч от истината) са fake news. Законодателни инициативи, обаче нямаше – за разлика от ЕС, където всекидневно се въвеждат нови инициативи за борба с „фалшиви новини“, коя от коя по-безполезни или неефективни.
В духа на времето, ВМРО също подема такава инициатива, която ще бъде пълен провал в имплементацията си. Нека да видим основните предложения:
- Създаването на държавен домейн .media – за информация на господин Александър Сиди, държавните домейни не се създават от нищото, а се съгласуват с организацията ICANN – точно както за България имаме заделен .bg и след дълга борба и .бг на кирилица. Домейни като .media не могат да бъдат държавни – още повече, че домейн разширение .media вече съществува и се продава напълно свободно и без ограничения за около 60 български лева.
- От технологична гледна точка за една онлайн медия основния домейн е изключително ценен ресурс, особено, когато е стар и има хиляди връзки към него, което спомага медията да излиза по-напред в търсенията в Интернет. „Науката“ която се занимава с това се нарича SEO. Задължаването на всички медии да сменят домейна си на практика означава пълен рестарт на конкуренцията между тях.
- Според последните регулации, включително GDPR данните за собственост на домейните и сървърното пространство, върху което са разположени са защитени и неприкосновени. Това разбира се, може да бъде преодоляно с изискване от съответните правораздавателни органи, но процесът обикновено не е особено кратък.
- Проблемът, както разгледахме, не е с официалните сайтове с регистриран домейн, защото при тях, най-малкото е всеизвестно, кой стои в общия случай. Има безброй много платформи, които позволяват да се изгради безплатно и анонимно уебсайт. А това дори не е задължително, защото в социалните мрежи, които все повече ще доминират уеб пространството дори не ти трябва такъв – а обикновен фалшив профил. Такива се използват от доста време от симпатизанти на партии, платени или не, а напоследък, дори от членове на ръководствата на определени политически сили в България.
- Въвеждане на бутон фейк – не става ясно, къде точно ще се намира този бутон фейк, но дори при най-благородни технически спецификации, ще го сполети същата съдба като всяка друга анкета в Интернет – ще бъде подложен на яростно агиткаджийство за това, кой от колко различни IP адреса може да гласува.
Това, разбира се, са малка част от техническите изпитания, които правят подобна регулация безполезна, макар и водени от най-добри чувства. Ако се очаква да дам някаква алтернатива, суровата истина е друга – няма законодателна инициатива, която да доведе до забрана на фалшивите нови, без заживеем в пълен тоталитаризъм. А даването на инструменти за контрол над най-ценния ресурс в историята на човечеството – информацията, на държавата е пътят към цензура. На която и да е държавата.
А фалшивите новини могат да се борят само от журналистите и медиите – като всеки застане с името си зад позициите си. Хората рано или късно ще отсеят истината от лъжата.
Ако им нямаме доверие в това, значи нямаме доверие в демокрацията.
Имаме ли?