Изборите в САЩ минаха без значителни изненади. В общи линии двете партии постигнаха целите си, поне разумните такива. Републиканците запазиха лидерството си в Сената, а демократите се сдобиха с мнозинство в Камарата на Представителите.
Поставените цели можеха да бъдат забелязани още по време на подготовката за изборите и по време на изборната кампания. Републиканската партия, която най-после бе постигнала консенсус с президента си, се яви с разбирането, че усилията им трябва да са насочени към Сената, в тази насока действаше и президента подкрепяйки именно кампаниите на кандидат-сенаторите. Разделението, което бе очевидно покрай кампанията му през 2015-16 определено намаля и благодарение на това се стигна до някаква форма на консенсус, която позволи партията да се яви далеч по-обединена от преди няколко години. Причините за това са няколко.
На първо място, партията надделя неприязънта си към „външния“ човек, който успя да се наложи като неин кандидат и който в последствие започна да налага собствена линия, различаваща се в доста отношения от установената преди появата му, тъй като републиканците се обединиха в ползите да имаш собствен президент, макар и не напълно по твой вкус пред това изобщо да нямаш собствен президент.
На второ място, той действаше умело и доста компромисно в много ситуации, което макар и да отблъсна Банън и някои хора около него, позволи на Тръмп да сплоти партията.
Третото и последно действие, което доведе до почти пълното обединяване бе покрай предизборната кампания за настоящите избори, при които Тръмп подкрепяше само добре настроените към него републиканци и изоставяйки зле настроените(голяма част от които се провалиха). С тези си три действия Тръмп и част от републиканците успяха да обединят партията и да работят заедно на настоящите избори.
Демократите, от своя страна, хранеха огромни надежди, които не се оправдаха напълно въпреки частичните успехи. Очакваната „Синя вълна“ не се случи, въпреки огромната финансова и медийна подкрепа. Амбицията да се овладеят двете камари на Конгреса, което щеше да им позволи да блокират почти цялата дейност на президента(включително и възможност за импийчмънт) и да имат почти пълен контрол върху законодателните решения, не се осъществи.
Все пак, не трябва да се подценява фактът, че отнеха от републиканците Долната камара и с това доминиращото положение на последните. Това ще се отрази най-вече върху въпросите по бюджета, за приемането на който е нужно одобрението на двете камари. Това може да доведе до нереализирането на проекти като изграждането на стена по границата с Мексико и други изключително непопулярни сред Демократичната партия идеи и политики.
Може да се заключи, че изборите доведоха до балансиране между двете партии, макар и с предимство за републиканците. Важното оттук нататък е какво следва за американската политика и най-вече какво да очакваме на президентските избори през 2020.
Републиканците ще се обединяват все повече зад президента си, който е ключов за водещата им роля в политиката. Популярността му е решаваща за бъдещите им успехи и това си пролича най-вече в щатите от Средния запад (т.нар. Rust Belt) - Пенсилвания, Охайо, Мичиган и Уисконсин, където на президентските избори Тръмп надделя над Клинтън, но на настоящите избори партията му загуби доста категорично. Победата в тези щати ще изисква да се работи с него и това няма да остави шансове на все по-малкото съпротивляващи му се републиканци.
Демократите продължават да са лишени от способен и утвърден лидер, което се отразява на политиката им. Все още предстои да се утвърди ясна линия на поведение, надхвърляща анти-Тръмп истерията, която през последните две години действаше като обединителен фактор. Самата партия продължава да бъде разделена между център-лявото, представено от старите демократи от 90-те и новото ляво крила, съставено от младите демократи, част от които е и най-младият член в Камарата на Представителите (на 29 години).