От летище Кюстендил до гара Смолян

1

Последният скандал в страната на неограничените възможности е с колата на омбудсмана Мая Манолова.

Меко казано недалновидното решение да се отнеме служебния автомобил и шофьор на Мая Манолова може да доведе до няколко извода:

1.       Политическа аматьорщина – макар мнозинството българи да изпитват силна неприязън към разточителството в личното удобство на държавните служители, на същото това мнозинство му е ясно, че става въпрос за заяждане на дребно. По-лошото за управляващите е, че по този начин дават силно оръжие на всичките разцветки от парламентарна, извънпарламентарна, необявена и дебнеща опозиция – с елементарна грешка, от която няма да спечелят нищо съществено.

2.       Това е идеално начало на кампанията на Мая Манолова – омбудсманът има достатъчен рейтинг по всички проучвания, за да е ясно, че амбициите ѝ далеч надхвърлят подобен синекурен пост. Ходът с промяната на адресната регистрация (необходима за кандидатиране за кмет на съответното населено място) в София е по-скоро уловка, която управляващите захапаха веднага. По-вероятен сценарий е Мая Манолова да не се кандидатира. Причините за това са две – кметските избори са на принципа, че победителят прибира всичко, а втората е и нашия трети извод:

3.       Отношенията Манолова – БСП. Не са тайна, меко казано, обтегнатите отношения между лидера на БСП, Корнелия Нинова и омбудсмана на Републиката. При провал на партията на евровота е напълно възможно вътрешната опозиция в Столетницата да събере достатъчна подкрепа за да свали Нинова от председателския пост. Нейни алтернативи са Сергей Станишев и Мая Манолова (поне докато Румен Радев е президент). В същия ред на мисли, за изборите в София шанс срещу Фандъкова може да има само кандидат с пълната подкрепа на БСП. Дори да приемем, че Мая Манолова, смени Корнелия Нинова веднага след изборите начело на БСП (което вече са поне две допускания повече в системата на вероятностите) времето за кампания преди местните избори би било твърде кратко.

4.       Заигравките със Слави Трифонов показват, че опциите на омбудсмана вече далеч не се изчерпват с БСП, а е възможна политическа любов по други линии, близки до чистия популизъм – с шоумена или дори президента Радев, които да се материализират на далеч по-удобни избори за нови формации, сравнени с европейските или местните. Когато и да има такива – което е възможно да е и по-рано от очакваното, ако лидерите на управляващата коалиция продължават да се държат по начина по който се държеше Реформаторския блок, в предишното управление.

5.       Не на последно място, да се върнем към битовия аспект – явно пътуването с БДЖ е някаква тежка социална стигма, запазена за тежки дегенерати или хора в крайна бедност. Това разбира се, има доза истина, но за много хора, това е единствен възможен транспорт – все още. Щом пътуването с нея може да се използва за политически PR, щом пътуването с БДЖ е „тежка саможертва“ от страна на политиците, не е ли време нещо да се промени? Защо държавната железница си е изградила този имидж и не е ли време да се откажем да наливаме нашите пари в тази бездънна яма и просто да я обявим за приватизация?

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани