Проведените в последните дни срещи в Евксиноград бяха от голямо значение за българската, балканската и европейската политика. Там се събраха високопоставени представители на пет страни: България, Сърбия, Гърция, Румъния и Израел.
На първо място тези срещи подчертават все по-изразения стремеж за активизиране на балканската политика от големите страни в региона(съпоставено с малките - С. Македония, Черна гора, Албания и т.н.) Освен това те подчертават значението и водещата роля на членките на ЕС и на Сърбия като най-голямата и най-силната страна на Западните Балкани.
На второ, те очертават все по-засиления стремеж към интеграция на Западните Балкани- въпрос, който благодарение на усилията на българското правителство през последната година доби голямо значение за балканската политика, най-вече в македоно-гръцките и македоно-сръбските отношения.
На трето място, на тях си проличават амбициите и насоката на израелската политика спрямо ЕС. Срещата в Евксиноград може да се разглежда като продължение на срещите в Унгария(с Вишеградската четворка) и Литва(на Балтийския форум) през 2017 и 2018. Все по-видими са стремежите на Израел да добие достатъчно стабилни позиции в ЕС и да ги използва, за да блокира проиранската и пропалестинската политика на ЕС.
За България срещата има значение най-вече в три отношения:
1) Амбициите на България да бъде водещ играч на Балканите далеч не са се изчерпали с европредседателството и работата по отношение на интеграцията на Западните Балканите ще продължава.
2) Засилването на сътрудничество с Гърция и ненамесата в гръко-македонския конфликт показва, че политиката на правителството на Борисов ще се въздържа от пряка намеса в отношенията им и ще страни от спорните въпроси продължавайки с водената до сега политика.
3) Сътрудничеството с Израел се приема за все по-плодотворно и положително, най-вече в сферата на енергетиката, където Израел демонстрира големи амбиции, свързани с значителните находища на газ, които бяха открити преди няколко години и за които правителството в Тел Авив има големи амбиции.
За политиката в балканския регион срещата означава няколко неща. Региона ще бъде обект на все повече амбиции и все по- активна политика на големите страни. С преимущество е това отношение се ползват България и Гърция. Първата заради добрите си позиции в ЕС, бързо подобряващите се отношения с Македония и инициативата си за интеграция на Западните Балканите, която се превърна в доста по-успешна от очакваното преди година-две. Гърция, опирайки се на добрите отношения със Сърбия и стратегическото си положение, което и дава ключова роля при реализиране на енергийни проекти. Румъния поради отдалечеността си се ограничава с по-неангажираща политика, а и липсата на етнонационални проблеми на Балканите (с изключение на тези в Сърбия) си казва думата. Сърбия е в особено неприятно положение - конфликтите от 90-те не изглеждат толкова далечни, а и проблемите и недоверието, което политиката и предизвиква сред мнозина в страната не са за подценяване. Разкъсаността и между националистическата и проруската политика се сблъскват със стремежът към евроинтеграция и този сблъсък често затруднява вътрешния процес по вземане на решения по външнополитически въпроси.
Колкото до европейската политика, там ключови са отношенията Източна-Западна Европа и ЕС-Израел. Все по-задълбочаващото се разделение между изтока и запада превръщат ЕС в много уязвим от гледна точка на външни влияния- най-вече американско и израелско. В случая с особена важност е израелската политика, чиято цел е да използва това разделение в своя полза. След срещите в Унгария и Литва през последната година и няколко месеца не може да има съмнение за амбициите на правителството в Тел Авив да работи индивидуално с европейските страни с цел да засили разделението в ЕС по отношение на политиката на Съюза спрямо Палестина и Иран, които далеч не са произраелски. Най-силните коз на Нетаняху в полза на тези му усилия са сходните стремежи на САЩ и енергийните ресурси на Израел, които определено са желани от страните в Източна Европа. Срещата в Евксиноград бе просто продължение на тази политика на израелския премиер.