Преди дни новината, че Горната камара на Парламента на Обединеното кралство (Камарата на лордовете) призовава за втори референдум по въпроса за излизане на Великобритания от ЕС, обиколи световните медии. Елизабет Втора също за пръв път взе отношение и коментира Брекзит, при срещата си с краля на Холандия, в Лондон. Тя сподели, че очаква ново партньорство със Съюза, а Вилем-Александър Нидерландски и отвърна, че е огорчен от напускането. Изглежда, със задълбочаването на проблема, както и с надвисналият краен срок над предстоящата стъпка на Албиона, представители от най-високите обществени нива показват своята нервност от случващото се. А то все повече започва да прилича на хаос, от който най-губещи се очертават поданиците на най-дълго управлявалата кралица. Обществените настроения се изострят, филмови, рок и дори спортни звезди, взимат страна и изказват мнения, бивши и настоящи политици застават на крайни позиции. От Горната камара един от перовете призова да бъде отнета свободата на Борис Джонсън за лъжи, а министър в правителството ги призова да прекратят кампанията за втори референдум, защото така подкопавали позицията на правителството в преговорите с ЕС.
Какво обаче днес е значението и влиянието на неизбираемите членове на Горната камара? От около 792 заседаващи лордове, само 92-ма са наследствени. Интересен факт е, че сред тях само един е жена (графинята на Мар). Духовниците, епископи на установената в Англия църква, са 26. Останалите се назначават по различни квоти от кралицата, по предложение на правителството и от специална комисия. Така е от последната реформа през 1999 г., по време на лейбъристкото правителство на Тони Блеър. Функциите на тази част от парламентарния живот в кралството са по скоро назидателни към Долната камара (Камарата на общините). Лордовете могат да предлагат закони, но по-важното е, че те преглеждат предложени такива и понякога ги променят, като ги връщат за преразглеждане на Долната камара. А Долната камара сега е тази, която окончателно ще одобри сделката с ЕС..., която липсва. Засега.
И така, облаците над правителството, което води преговорите с ЕС, не само се сгъстяват, но и потъмняват с всеки изминал ден. Притеснението от липсата на договореност с ЕС изкара стотици хиляди по улиците, които също като членовете на Горната камара настояха за втори референдум и оставане в Съюза. Милиони се подписаха под различни петиции за същото, а лейбъристите опитват да яхнат вълната. Торите се карат помежду си, а Джон Мейджър, Гордън Браун, Тони Блеър, все бивши министър-председатели, в един глас предупреждават, че предстои бедствие. Бизнесът е категорично за запазване на възможностите и привилегиите на пазара в ЕС.
Тих, сред това бурно от страсти море, единствен стои човекът, който го предизвика - Дейвид Камерън. Вероятно ще остане в историята като личността, който постави интересите на партията си над тези на държавата. Не иска да говори, а "Мемоарите на Камерън", които трябваше да бъдат публикувани октомври, ще бъдат забавени до следващата година. Дали ще напише, че е направил грешка? Едва ли. През 2014 г. имаше момент, когато заплаши да напусне ЕС . По-късно, през 2016 г. поиска от обществеността да повярва, че напускането ще бъде катастрофа и бе изненадан, когато 17,4 милиона мъже и жени, които той никога не беше третирал като възрастни, го пренебрегнаха и гласуваха за напускане. И как ще се справи със заключението в книгата си? Загадка. Подсвиркваше весело, след като обяви оставката си, докато жена му демонстрираше лошия си вкус при избора на рокля. Каквото и да напишем, Дейвид Камерън е бивш премиер. Има право, но и задължение, да предложи свой вариант за решение. За да бъде чут обаче, първо трябва да намери не само самоувереност и смелост, но и сериозност, от която изглежда е бягал през живота си. Не би следвало да мисли, че референдумът във Великобритания е като семеен скандал. Всички знаем какво се случи, но няма да кажем нито дума.
В клипът към песента от миналата година с многозначително заглавие "Англия загуби" (England lost) на Мик Джагър, един джентълмен е изоставен от веселата си компания, лута се по пусти улици, тича, пада, става, блъска го кола, страхува се от сенки, опитва да се удави, но е измъкнат от състрадателни, които го гледат с неразбиране, и накрая остава самотен на пуст плаж подсвирквайки си не толкова оптимистично, както го направи Камерън. В текста Джагър се вайка "Чувствам се като Маколи Кълкин" (Сам вкъщи) "Загубени, загубени, загубени... Отидох да намеря Англия, но Англия загуби".
Дали така ще се случи, предстои да научим, но едва ли на някой ще му е до подсвиркване. Особено що се отнася до Тереза Мей!