Пак е това време от годината – на любимия на всички безсмислен спор - за и против Хелоуин. Макар и със затихваш интензитет, той не ни подмина и тази година. Единствените по-фанатизирани от тези, които громят празника са тези, които громят, громящите Хелоуин.
За начало нека да видим откъде произхожда този празник. Началото може да се проследи до езически келтски ритуали в днешна Ирландия. Келтите вярвали, че на определен ден мъртвите оживяват и търсят отмъщение във вечерта срещу келтската нова година – Самхайм. Оттогава датира традицията да се обличат страховити маски и животински кожи за да се прогонват духовете.
През 9-ти век за да се приобщят езичниците Папа Григорий IV обявява първи ноември за денят на мъчениците на християнската вяра станал известен като Вси Светии. След схизмата в католицизма датата се запазва, а в православието се празнува на първата неделя след Петдесетница. (тази година беше на 26 юни)
Разбира се, в католическата традиция празникът няма общо със забавни костюми, а с почит към мъртвите – Задушница в православните обичаи. На него се отива до гробищата, за да се погрижат за тях, почистят и приведат в ред от уважение към мъртвите. При това за всички гробове - включително не на наши роднини. Това е все още запазена традиция и не е заменена от преобличането с костюми.
Самите тиквени фенери са пренесени като традиция в САЩ от ирландски емигранти с легендата за Джак, който след смъртта си не бил приет нито в Ада, нито в Рая и бродел по земята с фенер от издълбана ряпа (по-късно заменена с тиква).
Самият Хелоуин е бизнес за милиарди в Западния свят - от лакомства, през костюми, та до редица промоции в почти всички търговски вериги. От няколко години – и у нас.
Въпросът е – на кого пречи и защо?
Не, Хелоуин не пречи на кукерските карнавали у нас – те са все още тук и са по-посетени от когато и да е било. Подозирам, че точно тези, които се възмущават най-много от Хелоуин никога не са били на такъв или дори не знаят за техния произход – той също няма нищо общо с православието, а води началото си от траките.
Не, Хелоуин не е „културна война“. Хелоуин в американския му по-скоро забавен вариант е приет естествено, просто защото кара хората да се чувстват добре, без да нанася каквито и да е вреди. Както разгледахме по-горе, той не отменя задължението на Вси Светии в католическия свят, нито нашето на Задушница. Празникът не е наложен от държавата, не се тръби от грантови НПО-та и няма някаква дълбока конспирация в празнуването му. Също като Свети Валентин, болшинството от хората просто го приемат без да философстват и морализаторстват прекалено много.
Не, Хелоуин не ни кара да забравим следващия празник – този на Будителите на следващия ден в България. Тези будители отдавна са забравени – но не, защото нямаме нужда от тях или вече не са значими, а защото заветът им не се разбира.
Будителите не са материал за татуировки или модни дрешки, както твърдят едни ракиени патриоти. Не са и анахронизъм и мухлясал национализъм както твърдят еврокоминтерновците - чужбинци. Проблемът не е, че Хелоуин е популярен – проблемът е, че будителите не са – но причините за това са далеч по-дълбоки от соченето с пръст за колко е лошо, че някой е облякъл карнавален костюм.
Будителите са пример, който трябва да се следва, а не кухо оправдание за всяка глупост на няколко недочели патриоти.