Хелоуин и чуждопоклонничеството

През последните 20-ина години у нас доби популярност отбелязването на празника Хелоуин - с тиквени фенери, маскарадни костюми (основно на вещици, скелети и вампири) и деца, събиращи лакомства от съседските домове. Празникът води началото си от келтската езическа традиция Сауин, или границата между светлата и тъмната част от годината. В католическия свят Хелоуин се отбелязва като Вси светии, или Ден на мъртвите - нещо, като нашата Задушница, с помен за починалите близки и почистване на гробовете. И тъй като ние си имаме наша аналогия (при това три пъти в година), немалко сънародници възприеха англосаксонската му, маскарадна парти-версия.

В последно време срещу тази тенденция се забелязва и негативна реакция. Всяка година, към края на октомври, в социалните мрежи започва дебат "за или против празнуването на Хелоуин". Противниците на този празник виждат в него натрапване на чужди влияния и даже чуждопоклонничество. Във Фейсбук се сипят закани, че "едва когато американците започнат да носят мартеници и да тричат кучета в Сентръл парк, тогава и ние ще приемем Хелоуин". Има ли обаче основания за притеснение? Може ли празнуването на Хелоуин да подкопае българската идентичност?

Теоретично - да, но тогава същите опасения би трябвало да имаме и към редица други явления, привнесени отвън. Например, практикуването на източни бойни изкуства. Или слушането на сръбска и гръцка музика. Или гледането на турски сериали. Или масовата вакханалия в МОЛ-овете по време на "черния петък". Само че срещу всичко това организирана реакция няма (пардон, по време на "черния петък" обикновено се мрънка, че намаленията не са достатъчно големи).

Според проучване на американския изследователски център "Пю", 69% от българите определят нашата култура като превъзхождаща другите. Този процент ни слага сред челните места в Европа. За сравнение в Германия този дял е 45%, във Франция - 36%, Великобритания - 46%, Испания - 20%. По "културен шовинизъм" отстъпваме отчетливо само на гърци (89%), грузинци (85%) и арменци (84%).

Какво излиза? Празнуваме Деня на св. Патрик (национален празник на друга държава, между другото), ядем сръбска скара, пием шотландско уиски, руска водка и чешка бира, и въпреки това не изглежда да сме се обезличили по отношение на култура и традиции. Едва ли ще ни обезличи и празнуването на Хелоуин, стига да не е за сметка на нашите, утвърдени във времето български празници (впрочем, и коледната елха е привнесена от Германия, но това не се е оказало проблем).

Доколкото има драма с Хелоуин, тя е в превръщането му в някаква мода - празник, който мнозина от празнуващите в действителност не знаят какво точно означава. Подобно на Деня на св. Валентин (светецът е мъченик на вярата и няма нищо общо със стрелите на Купидон). И подобно на 8 март (който масово се смята за ден на специално уважение към жената, а всъщност е празник на криворазбраната емаципация, която превръща жените в стругарки, кранистки и работнички в мините). И най-вероятно тази мода или ще отмине, или ще се "побългари" по един или друг начин.

За да съхраним идентичността си е много по-важно да популяризираме нашето, отколкото да хулим чуждото - това като съвет към искрените български патриоти, които се опасяват от чужди влияния.

Що се отнася до обвиненията в чуждопоклонничество обаче, проява на върховен цинизъм е да се ругае по Хелоуин от хора, които празнуват нахлуването на Червената армия в България на 9 септември 1944г. като "освобождение от фашистко робство". Които преди 1989г. твърдяха, че "най-висшата форма на патриотизъм е любовта към Съветския съюз", а сега се тупат в гърдите, че обичат България, но винаги я поставят след Русия. Които непрекъснато повтарят, че "при бай Тошо беше по добре", забравяйки, че техният "бай Тошо" на два пъти се опита да направи страната ни 16-та република на СССР. Които доносничеха кой слуша джаз и рокендрол, а самите те припяваха частушки. И които сега пищят до небесата срещу "западното влияние", докато разпространяват фалшиви новини, обслужващи руската геополитическа доктрина.

Та, като говорим за чуждопоклонничество, да сме наясно къде е то.