Оставката на Ангела Меркел от лидерската позиция в ХДС(Християндемократически съюз) е едновременно очаквано и неочаквано събитие. Очаквано, защото за последните 2 години политиката и доведе до множество провали, както за Германия, така и за партията и. Неочаквано, защото въпреки тези провали и натиска на който бе подложена, тя сякаш оставаше неоспорим лидер в Европа, Германия и ХДС. Независимо, че новината за оттеглянето и дойде след регионалните избори в Хесен, те далеч не са единствената причина за нея.
След пика на Мигрантската криза през 2015-16 положението на Меркел ставаше все по-нестабилно. Провалът на правителството й да се справи с мигрантския проблем, последван от поредица терористични актове, предизвикани от хора с предимно негермански произход доведе до спад на рейтинга на германския канцлер и нейната партия. Недоволството спрямо действията и започна да се проявява все по-открито и се превърна в особено важна черта на политиката на Виктор Орбан, който умело се възползва от унгарските и европейските настроения срещу имиграцията и бързо поведе популистка кампания срещу политиката на Меркел на европейско ниво.
Кампанията му даде резултат в разделение в Европейската народна партия (ЕНП) и сериозно отслабване на позициите на германската управляваща партия, които бяха меко казано доминиращи. Последвалите избори в Австрия, Полша, Италия и други страни през миналата и настоящата година допълнително засилиха подкрепата за Орбан и неговото крило в ЕНП и по този начин задълбочиха разделението в най-голямата европейска формация. Така политиката на канцлера на неформалния лидер на ЕС доведе до разделение във водещата партия в Европейския парламент, а с това и до отслабване на самия ЕС.
Освен в европейската политика, Меркел се провали и на родна земя. Партията и, която дълги години бе в коалиция с СДП (социалдемократите), което доведе до обезличаване на християндемократите , особено в християнската си част, а с това и до отлив на поддръжници. От тези грешки се възползва Алтернатива за Германия, която се превърна в трета сила на федералните избори през миналия септември, когато крайнодясната формация получи 12,6% от гласовете, докато двете управляващи партии загубиха по около 20% от електоралната си подкрепя спрямо изборите от септември 2013.
Това се обясняваше както на национално ниво, така и вътре в партията на християндемократите с действията на Меркел, критиката към които бе значителна. Тези неуспехи създадоха проблеми, както в ХДС, така и в отношенията им с посестримата ХСС(Християн-социален съюз, действат като част от ХДС, но само на територията на Бавария). Голямата част от ХСС бе много критична към политиката на Меркел, а с това спомагаше на разделението между двете формации.
Оставката на Меркел ще доведе до значителни промени в германската и европейската политика. Това се дължи, както на водещата роля на Германия сред европейските страни, така и на ХДС в ЕНП(Европейската народна партия). Оттеглянето на канцлера сякаш дава начало на голямо отстъпление от следваната досега политика и с това налива вода в мелницата на Орбановото консервативно крило, което изглежда е в пика на силите си. Ако успешната поредица от представяния на избори на консервативната част от десните партии продължава ще се стигне до все по-голямо задълбочаване на разделението сред ЕНП.
От наследника на Меркел ще зависи дали това разделение ще доведе до разпадане на ЕНП или просто до надделяване на консервативното крило и с това на цялата европейска партия на наближаващите избори през май следващата година.