Кой иска правителството да падне

Скандалното изказване на Валери Симеонов доведе до буря от недоволство в медиите и социалните мрежи. Протестът, по адрес на който бе направено изказването, бързо набра скорост и се превърна в обект на национално обсъждане. При все, че изказването без далеч от възпитано и уважително, трябва да се отбележи, че събитие с подобни мащаби не би трябвало да води до толкова значими последици за едно национално правителство. Това не е корупционен скандал, потъпкване на правата на гражданите или пълно пренебрегване на законите на държавата. Това са просто няколко обидни думи. Въпреки това с голям жар се заговори за оставка на Симеонов, а с това и за падане на правителството. Кому обаче е нужно това?

Най-простият начин да се отговори на въпроса е да се види кои са най-шумни в критиката си към вицепремиера Симеонов и правителството. Още на пръв поглед се отличават две основни групи критици-градската десница, наричаща се с гръмкото име „извънпарламентарна опозиция“, и БСП, които са истинската(парламентарната) опозиция на ГЕРБ.

Мотивите на първите са ясни още от първите месеци след парламентарните избори през 2016. Неуспехът им да станат част от Народното събрание ги подтикна към активни действия в името на предизвикването на нови избори, на които да се явят обединени. Последната година бе белязана от няколко такива опита идващи от средите на „градската десница“. Първият бе въпросът за Пирин, който предизвика излизане по улиците, а след него се премина към протеста на „Босия“, който бързо набра подкрепата на голяма част от общността. Освен тези директни опити имаше и множество други критики, които целяха да компрометират правителството, но бързо утихнаха. Само за последния месец станахме свидетели на два бързо замрели опита. Единият бе свързан с „побоя“ над журналиста Димитър Върбанов, а другия с бруталното убийство на Виктория Маринова, което бързо бе употребено от противниците на правителството с крайно користни цели. И в двата случая обвиненията се оказаха неоснователни в рамките на няколко дена и това не позволи да се разгърнат като широки кампании, но желанието за това не бе никак малко.

Вторите са далеч по-важният „играч“. Последните две години са много слаби и тежки за БСП, които вече близо 10 години са извън управлението на страната с изключение на периода 2013-2014. Тежкото им електорално положение, за което няма изгледи да се подобри, дълбоките противоречия и центробежните сили с партията далеч не спомагат на лидера Корнелия Нинова да удържи и без това слабите си позиции. Разочарованието, недоволството и несъгласията са неразрешими в настоящата ситуация, а единствената цел, която може да обедини партията е властта. А пътят към властта минава през падане на правителството и нови избори. В това се коренят действията им през последните месеци- напускането на Народното събрание, ожесточените критики на президента Радев, който уж трябваше да е неутрална и надпартийна фигура и сега натиска за оставка на Симеонов и подпомагането на протеста. Амбициите, средствата и усилията на БСП ще работят в името на тази цел, защото тя може да спаси партията, в която е настъпило дълбоко разложение и деморализация. Нинова осъзнава това и ще направи всичко възможно да го използва.

Протестът на майките на деца с увреждания е породен от морални и уважителни съображения, но подкрепата за него в голямата си част е продукт на партийни съображения, чиято морална обосновка се изчерпва с идването на власт от едната страна и участие в Народното събрание(и потенциално в правителството) на другата. За съжаление, за пореден път дадена благородна кауза ще бъде опорочена от дребните амбиции на шепа политици.