Не, това не е изказване на някой тоталитарен лидер, а на президента на САЩ - Доналд Тръмп. Известна е неприязанта на политици към които ги критикуващи ги медии, но подобно отношение е твърде изненадващо в демократична държава, която има претенцията да бъде лидер на свободния свят. Какво се случва? Имат ли вина медиите и журналистите?
Тези, които подчертават положителната роля на журналистите в демокрацията и твърдят, че свободната преса е от съществено значение за обществото, прави ли са? Нима притесненията за фалшивото, неточното и пристрастеното в публикациите е достигнало своеобразен връх? Как да се върне доверието към журналистиката в ерата на новите технологии и свръхбързи, леснодостъпни комуникации? Става все по-очевидно, че въпросът за значението на медиите в демокрацията трябва да се прехвърли директно към случая какво те означават за гражданите.
Двама преподаватели по журналистика в университета в Орегон са обединили усилията си, за да хвърлят светлина върху задачите, които трябва да решат работещите им колеги в медиите. Лиза Хеймото и Тод Милбърн съветват да се отвори "черната кутия" и сериозно да се поставят въпросите: Как журналистът решава какво се случва в новинарска история? Къде е границата между факта и мнението? Собствениците и рекламодателите, които финансират новините, определят ли какво и как да се представя?
За мнозинството упражняващи професията, отговорите са ясни и очевидни, но за хората те са мистерия, тайна. Последните са скептични към това, което виждат, чуват или четат. Налага се идеята за отворена комуникация между едните и другите. Така, публикацията на коментарите на гражданите става важна за връщане на доверието. Тук, най-добре се справят онлайн изданията. Необходимо е медията да дава приоритет на автентичната и ясна комуникация. Журналистът трябва да очаква не само хората да му говорят, но и да разговарят с него.
Много журналисти се възприемат като наблюдатели на институции, което предполага, че могат да пишат статии, критикуващи тези институции и техните лидери. Но хората, които слушат и четат, оценяват по-различен начин, така че ще е добре журналистът да установи своята роля на "добър съсед". Защото без чувство за обща мисия подозрението, че материалите са в полза на собственици и рекламодатели, се превръща в убеждение. Гражданите искат непрекъснато да бъдат уверявани, че медиите споделят ценностите им и преследват общи цели. Работата им трябва да е директно насочена към обслужване на обществото и да отделят време, пари и енергия за изграждане на дълбоки и реципрочни връзки с техните читатели, зрители и слушатели!
Отразяването на доброто също е от значение, защото днес лошото е окупирало първата страница. Макар че историите за престъпността, катастрофите и корупцията могат да спечелят вниманието на публиката, то не изглежда да печелят дългосрочно доверие. Мнозина се оплакват от негативизъм в медиите. Да се подчертава положителното не е приоритет, но то съществува и е добре да бъде за пример, за да се множи. Необходимоста да се показват и посочват проблемите трябва да бъде придружена от предложения за тяхното решаване.
Разнообразието също е врата, която може да бъде отворена за повече доверие. Повече истории, които отразяват радостите и тъгите, постиженията и проблемите на отдалечени райони, малки населени места и малцинствени групи създават по-богата картина на живота. Когато тази картина е правдоподобна, то тълкуванията стават излишни. Без съмнение, многообразието е от основно значение за спечелването на доверие. Журналистиката е връзка, а не продукт! Лиза Хеймото и Тод Милбърн потвърждават, че доверието не е нещо, което медиите и журналистите могат просто да искат, именно него те трябва да печелят многократно.