Предишният скандал за три дни в българското обществено пространство стана известен като „плочките на Графа“. Преди да бъде заменен от следващите теми на възмущение под наслов „нито един скучен ден в Родината“.
Естетическите качества на изпълнения ремонт са меко казани спорни, но и чисто субективни. Естетиката като цяло е възприемана като субективна – а тя не е, но това е дълга и по-скоро академична тема, с която силно се съмнявам, че хората използвали И този скандал за собствените си политически цели, са запознати.
Качеството на ремонта също не е основната тема, макар че, към днешна дата, то също е под въпрос. Но нека да кажем, че все още не е довършено и да дадем шанс да бъде изпълнено в пълнота.
Далеч по-важните и страшни въпроси са свързани с цялостния план за развитие на пространството около Граф Игнатиев. То имаше възможност да се превърне в най-красивата, приятна и не на последно място доходоносна улица в Стара София. Изцяло пешеходна, защото трамваите, които минават оттам превозват средно по трима душа на разстояние от половин километър - с множество бизнеси, места за отдих и социализация.
Възможност, която вече е необратимо изпусната.
Без да имам претенцията да съм датски урбанист, мога веднага да ви кажа какъв е най-големият проблем на София – липсата на цялостна визия за развитието на града ни. Или дори повече – наличие на прекалено много визии, всяка от които се реализира на парче в някой район без никаква синергия и връзка с останалите.
Визиите на това да има за „нашите хора“, визията за набиране на гласоподаватели, визията на разни НПО-та, велосипедисти, автомобилисти се сблъсква челно и в резултат имаме невъобразим хаос.
Обществените поръчки, където ги има са добра стъпка в правилната посока, но те не означават нищо, ако действително нямаме обща програма за това как да изглежда София – програма върху която да е може да бъде разбрана, приета и съгласувана с всички. Именно това е ролята на политиците – да създадат подобен консенсус.
Както за много други неща и тук ситуацията е обърната – „експертите“ се опитват да се правят на политици, а политиците да дават експертни мнения.
