Години наред Германия бе определяна като локомотива на ЕС, а Ангела Меркел бе най-ярката звезда сред лидерите му. Днес, залезът на ерата и (популярното определение за трите мандата на канцлера) над Баварските Алпи е видим, а на хоризонта грее слънцето на Франция в одухотвореното, енергично лице на младия Емануел Макрон. Континентът вече е в ръцете на младите и призивът на Ангела Меркел от 2017 г., че е време Европа да "вземе съдбата си в свои ръце" придоби нови измерения. Обсаденият ЕС отвътре от антилиберални сили (Унгария) и отвън (Русия), се нуждае от нова стратегия и реформи, както и идеи, които не идват от адреси в Германия. Обещанието за "все по-тесен съюз" изглежда като празен лозунг, а европейският дневен ред изпадна от календара на държавата с най-мощна икономика. Фокусът и се измести към вътрешнополитическите проблеми.
Обяснението, че вътрешната политика е причина за неуспеха на г-жа Меркел, която настоява за по-нататъшна европейска интеграция, пропуска важна подробност. През изминалите дълги месеци, изказванията и относно необходимостта да се запази единството на Европейския съюз и да се защитят отворените общества не бяха подкрепени с идеи и реални политики.
За радост на вярващите в успеха на единството, избраният след кратка политическа кариера за президент на Франция, Емануел Макрон е генератор на десетки идеи. Ето само някои от тях: общ финансов министър на ЕС, обща армия, обща разузнавателна агенция и може би най-важното през последните години - обща политика за предоставяне на убежище. Разбира се, този вихър от предложения и стратегии среща хладен прием, но фактът, че съществува е окуражителен.
Г-жа Меркел ще трябва да поеме своята отговорност, защото френско-германският двигател не бива да стои на едно място. Още повече, че ако битката с популистите бъде загубена, то в дългосрочен план не само на Германия ще се наложи да плаща цената. Наскоро приключилите избори в Бавария посочиха, че това е разбрано от гласоподавателите. Най-много спечелиха Зелените, а същото се случи и на изборите в Люксембург и Белгия. Тези либерални партии, ангажирани в опазване на околната среда, свободата на личността, демокрацията, толерантността, половото равенство и социалната справедливост, добавят гласове, а дните на радикалните и социалистически партии като че ли отминават. Масовата демонстрация срещу расизма в Берлин също бе индикация в тази посока. Хората показаха, че отделянето на твърде голямо внимание върху въпроса за имиграцията е за сметка на други важни въпроси. Обстоятелствата налагат фокус върху единството и реформите в съюза. Това е важното, което ние, гражданите на ЕС, очакваме от работата на депутатите, които ще бъдат избрани на предстоящите, само след месеци, избори за нов Европейски парламент. И едва ли ще е изненада, ако либералите (АЛДЕ) изместят от второто място социалистите (ПЕС).