Религията е опиум за народа

Приписват думите на Карл Маркс, но написаното от него е следното: "Религията е въздишка на угнетената твар, сърце в безсърдечния свят, както и дух в бездуховните порядки.". От една страна, по това време, преди два века, опиумът е лекарство, успокоително, от друга, фразите са по-скоро поетични изблици, а не сериозни заключения. По същото време секурализацията, т.е. отделянето на светската от духовната власт, е в ход и налагането на религиозните догми се отхвърля от обществата в много държави. Най-ярък и близък пример е съседна Турция, която по времето на Кемал Ататюрк слага край на османския халифат и се превръща в модерна, светска държава. Идеята е, че религията ограничава и спира човешкия прогрес.


При осъществяването на желанията и стремежите на обществата, най-напред в европейските държави, закономерно се стига до упадък на религиите и възход на икономиките. Някои изследвания показват, че в началото на ХХ век секурализацията настъпва преди икономическото развитие, а не обратното.  Очевидно, твърдения в теории като тази на Карл Маркс, че мнението на хората се мени в резултат от материални и социални промени, са погрешни. Други учени твърдят, че измененията настъпват едновременно, а трети, като френският социолог Емил Дюркем от началото на миналия век, търси отговора в изземането от процъфтяващите на функции като образование и възпитание от религиите. Въпреки това, изводът, че ограничаването на религиите прави по-богати хората, също е погрешен. Добър пример за това е наскоро обявената за развита, една от само 25-те такива държави, Полша. Знаем, че хората в Полша са католици, дълбоко са религиозни и дори десетилетията власт, дирижирана от червена Москва, не успяха да пречупят силната позиция на църквата.


Къде тогава да търсим обяснение за връзката между религия и прогрес? Германският социолог Макс Вебер твърди, че религиозната промяна е първа причина. Според него, протестанската реформация е дала тласък на производителността поради етиката си, проповядваща и водеща към максимална печалба. Добро обяснение, защото Великобритания и по-късно САЩ прекрасно илюстрират доминиращия възход на протестанстките общества над останалите. Но там религията си остава все така важна и до днес.


Екип от млади учени от университета в Бристол, търси и намира по-точен отговор на въпроса, коя е причината за по-бързия просперитет на едни общества в сравнение с други. Ръководителят на екипа, Деймиан Рък, на фона на диаграми показващи нива на икономическо развитие и религиозност през годините в 109 различни държави, заяви, че предлага по-убедително обяснение. Моралният триумф на последните десетилетия са правата и свободите на хората и именно те осигуряват основата на икономическите успехи, твърди той. Уважението към индивидуалните права и толерантността на светските общества са главната причина за техния просперитет. Ето защо днес католически страни в Европа са далеч напред, пред може би най-светските бивши комунистически държави в Източна Европа. Няма причина правата на отделния човек да не се зачитат в един религиозен свят, особено ако религиозните институции станат по-малко консервативни и не скачат първи срещу, да речем, концерти на Мадона или вече подписани конвенции. Би следвало в по-голяма степен да възприемат ценностите на съвременната цивилизация и да осигурят моралното и ръководство.