Свидетели сме на нестихваща употреба на думата отговорност. Някой би казал, че това е разковничето за всичко, което ни се случва в последните 30 години. И ще бъде прав. Без пряка отговорност от действията и последствията от тях, ние сме обречени.
"Да се поеме лична отговорност...Кой ще поеме отговорност? Кога някой ще поеме отговорност за случващото се?" Това са призивите, независимо дали става въпрос за инфраструктура, здравеопазване, доходи или смъртността по пътищата.
Това добре, но някак като че ли е еднопосочно. Кой и кога си направи труда да анализира нашите собствени действия и последиците от тях? Ние като гражданско общество, дали сме на висотата на претенциите към политиците, които в никакъв случай не бихме искали да ласкаем? Целенасочено не саботираме ли собственото си развитие и благополучие?
Въпросът за отговорността от нашите преки действия е основополагаща морална категория във всяко общество. В правовия мир съществуват понятия като причинени вреди или настъпили загуби, вследствие на нечии действия. И когато такива се установят, законът предвижда наказание. За да се даде ясно послание: всеки е отговорен за действията и последствията от тях.
Как обаче стои въпросът за отговорността от действията на неправителствени организации, които ползват инструментите на демокрацията, а именно - правото да водят съдебни битки и обжалвания за всичко, което не съответства на техния мироглед? Защо допуснахме едно малцинство да се припознава и разпорежда като единствена и последна инстанция на истината и разума? Правото да не си съгласен и да протестираш, въпреки че представляваш една нищожна част от дадено общество е ценност на демокрацията, която не бива да подлежи на коментар. То е. В тази връзка обаче - къде остава правото на всички останали, които са съгласни с дадено предложение, намерение или визия за развитие? Никой няма право да пренебрегва факта, че то е част от същата демокрация.
Един стряскащ доклад излезе тази седмица, в момент когато настръхнало, обществото иска конкретни мерки и отговорност от институциите за: икономическо развитие, привличане на чуждестранни инвеститори, увеличаване стандарта на живот и работни места, нарастване на постъпленията в бюджетите на Националния осигурителен институт и Националната здравно осигурителна каса, намаляване смъртността по пътищата.
Данните от мащабно изследване направено от експертен екип, оглавяван от председателя на Института за пазарна икономика Красен Станчев са повече от тревожни.
Близо 2.7 милиарда лева за 10 години са загубите на държавата от забавени или нереализирани инвестиционни проекти, блокирани от съдебните жалби на група еколози. Докладът съдържа 115 страници и обхваща периода от 2017 до 31 януари 2018 г.
Анализът категоризира и оценява преките, непреките и предизвиканите разходи за икономиката, фиска и обществото, възникнали от забавяне на инвестиционни намерения поради оспорване на процедури в областта на околната среда. За целта са разгледани договори и проекти, придобили така наречената „гражданственост”.
Потенциалните работни места, които не са разкрити заради забавените или спрените инвестиции у нас, са над 32 000. По този начин пряко са ощетени бюджетите на Националния осигурителен институт и Националната здравно осигурителна каса.
В доклада са разгледани и казусите със забавянето на Плановете за управление на Национален парк „Пирин” и Природен парк „Витоша”, както и опитът за блокиране на лот 3.2 от автомагистрала „Струма” през Кресненското дефиле.
"Според общата статистика на пътнотранспортните произшествия за последните пет години загиналите на автомагистрали са средно около 3.2-3.3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища. Забавянето на строителството на магистрала „Струма” в частта само на Кресненското дефиле плаща цената в човешките животи. При „Струма” закъснението е 12 години. На година в дефилето загиват между 5 и 10 души, като при наличие на магистрала те биха били три пъти по-малко”, става ясно от доклада.
"Не е лошо, когато се смятат убитите от автомобили таралежи и други бозайници (какъвто е аргументът на „зелените” да не се реализира участъкът по проектното трасе ), да се взимат предвид и хората”, коментира Станчев.
Загубите за българската икономика поради природни бедствия или кризисни събития за 10 години са около милиард и 800 млн. лева, изчисляват експертите.
"Самите ние много повече си пречим, отколкото ни пречи природата да се развиваме", категорични са анализаторите.
Само ден след тези стряскащи данни, еколози отново протестираха в столицата срещу изграждането на магистрала "Струма".
Когато става въпрос за човешки животи неминуемо идва ред на морала и отговорността, които всеки лично трябва да понесе, упражнявайки правото си на протест, дадено му от демокрацията.
Ако разбира се, ги притежава.