Епизод пореден

09:29, 13 сеп 18 Сподели в: 25
1

Честно казано, омръзна ми коментарите, които пиша в последно време, да са свързани с левицата или президента Радев.

От една страна - някой може да реши, че има известна тенденциозност. Затова е важно да уточня едно. Няма какво да се лъжем - управлението в момента не е перфектно. Но по-добра алтернатива не се очертава. И точно заради това има смисъл да наблюдаваме процесите в БСП и поведението на Румен Радев. Към момента това е най-силният и голям опозиционен лагер в страната.

От друга страна - не можем да си затваряме очите за институционалната война, която държавният глава запали. Пореден залп бе отказът (или забавянето) му да подпише оставката на Младен Маринов, който е назначен за главен секретар на МВР с президентски указ. Това на практика бламира гласуването на промените в кабинета поне докато Радев не се върне от чужбина.

Всичко това се случва дни след като шефът на кабинета на президента (и считан за сив кардинал на "Дондуков" 2) Иво Христов безпрецедентно обяви националната телевизия за "Борисова", защото не "прави необходимото зрителите да не разберат, че държавният глава е дошъл да подкрепи България на световното първенство по волейбол във Варна". Нищо, че коментаторът на срещата обяви, че Радев е в залата, а камерите го показаха и в микс зоната.

Защо се случва всичко това? Защо президентът няма време да подпише документ, който да доведе до важни за държавата назначения в изпълнителната власт? Защо Румен Радев предпочете задграничната си командировка пред решаването на вътрешнополитически казус?

Вероятно няма да чуем отговори на тези въпроси. Макар че подозираме какви са те.

Радев ще се опита да ги отклони, както честния и навременен разказ за катастрофата, причинена от баща му. Или ще се опита да се измъкне с витиевати обяснения и опит за елитарност, създаден в колаборация с Иво Христов.

За всички обаче е ясно едно - това е пореден епизод във войната на институциите. И ако Борисов (поне привидно) не участва в нея, то Радев с удоволствие го прави. Нещо повече - битката му с управляващите се превърна в основа на работата му като президент. 

Тъжно е, че бившият военен избира подобен подход и в политиката. Защото действията на Радев ясно и ярко се различават от баланса между институциите, контролните функции и другия поглед, който един президент може да осигури.

Социолозите (и то близките до лявото политическо пространство!) вече тестват евентуален негов политически проект. Но в същото време отчитат намаляване на рейтинга му.

Всичко това не е за пренебрегване. Важно е отново да се обясни, че рейтингът на един президент до голяма степен не е личен, а на институцията. И всъщност не е просто цифра, а отражение на обществените нагласи.

Това означава едно - поредната заявка за промяна в политиката, в управлението, в принципите се топи. Бързо, като топка сладолед в горещината. А хората за пореден път остават излъгани и разочаровани...

 

Ивайло Митков Автор: Ивайло Митков

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.