Как е името на първата царица от Третото българско царство? 

Как е името на първата царица от Третото българско царство? 


Въпросът е с повишена трудност за голяма част от нашите съвременници. Гробът на тази достойна жена е до южната стена на Боянската църква и изненадва посетителите с скромността си. Мнозина го подминават без дори да прочетат името и, но дори и тези, които са видяли надписа, едва ли се сещат коя е Елеонора. Разбира се, този гроб, е заличен и осквернен (вероятно са търсени скъпоценности) по времето на обявения със закон за престъпен режим 1944-1989 г., но поне тялото и ковчега са отново зарити, за разлика от съдбата на тленните останки на цар Борис ІІІ Обединител. 


Овдовелият без време, княз Фердинанд преценява, че най-добре за отглеждането на децата му би се погрижила германската принцеса  Елеонора фон Ройс-Кьостриц. Нейната лична драма е, че губи годеника си още преди да сключат брак. Вдовица без брачно свидетелство, бъдещата българска княгиня се отдава на благотворителна дейност и дори, заедно със сестра си Елисавета, участва в Руско-Японската война като милосърдна сестра. Наградена е с орден "Св.Ана", известен още и като "Медалът на Червения кръст".  


Предложеният от Великата Княгиня Мария Павловна брачен съюз, която е и първа братовчедка на Елеонора, се узаконява в Кобург на 28 февруари 1908 г. Той е на 47 години, а тя на 48. Новата княгиня е посрещната от българите с радост и ентусиазъм, които тя бързо оправдава. Веднага се включва в благотворителни дейности, като усилията и основно са насочени в служба на Българския червен кръст. Тя, заедно с майката на Фердинанд - княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, са основните дарители в тази наша организация. Поддържа приятелство с Елисавета Кларк, създателката на първите в България детски градини и институт за възпитателки. С нейна подкрепа Кларк стои в организацията на първото Женско въздържателно дружество и първото Дружество за защита на животните. По това време ракията е популярното и сред жените питие, а сред любимите развлечения на гамените е да полеят нечия котка със светлинна газ и да я подпалят. Като следствие от от последното новосъздадено дружество стражарите започват да правят забележки на тези, които безжалостно налагат впрегатните животни.

Няколко месеца след сватбата си, Фердинанд обявявява Независимостта на България. Княгинята приема да се титулова като царица на българите. Бракът и с царя може и да е бил формален, но създаденият от нея фонд "Царица Елеонора" към Министерството на просвещението активно набира средства и резултатите са налице. Строят се сгради за слепи и глухи деца,  еврейско сиропиталище, отваря врати Детският санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна. "Фердинад се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България" е мнението по онова време. Нейна е заслугата днес да се радваме на стенописите в Боянската църква. Спасила я е от разрушаване, защото боянчани смятали на нейно място да издигнат по-голям храм. Царицата купува и им предлага друг парцел за тази инициатива и те приемат. 


Когато започват войните за национално обединение спектърът на нейната благородна дейност се разширява. Тя участва в организирането на курсове за милосърдни сестри и отива на фронта, за да даде личен пример. Ето какво пише за нея Иван Вазов: 


"Жена венценосна, 
сестра милосърдна, 
сестра на героите из боя жестоки, 
Царице, ти любов си победна, 
душа изтъкана от чувства високи"


Царицата безстрашно обслужва туберколозно болни и ранени, но в последната година на Първата световна война се разболява. Наградена е с военен орден "За храброст" и е единствената жена сред носителите му.  Умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград. Завещава огромни суми за продължаване дейноста на сиропиталища, болници и подпомагане на военноинвалиди.  Волята и, да бъде погребана до спасената от нея Боянска църква, е изпълнена.


Жалко е, че днес всички знаем името на втората съпруга на държавния глава, чиято популярност вън от границите клони към нула, а малцина се тези, които знаят как се казва царицата ни, втората жена на цар Фердинанд І, който ще остане във вековете напред не с катастрофите, а с обявяването на нашата Независимост. Днес малка пресечна уличка в квартал на столицата носи нейното име.