"Революциите са локомотивите на историята"
Карл Маркс, 1850 г.
Докато кризата с бежанците в Европа върви към затихване, в друг край на света ескалацията на проблема свързан с тях е факт. Мястото на действието е Южна Америка, а сцената е най-богатата на петрол държава в света - Венецуела. Над два милиона граждани от тази страна, доскоро най-щастливите хора на планетата, напускат родината си, подгонени от ужасяващата инфлация и липса на основни храни и лекарства. Причиненото от последователната политика на управление на покойния Чавес и наследникът му Мадуро е истинско бедствие за държавата. Някои наблюдатели посочват причините за това в прилаганите радикални идеи на Карл Маркс, но ние, по-старите поколения, живяли в НРБ помним, че всъщност радикалните идеи се прилагаха при нас и те включваха стрелба в гръб по емигрантите и отнемане на имуществото им. Във Венецуела това не се случва, но призракът на брадатия философ е факт. Идеите на Маркс са дълбоко вкоренени в латиноамериканската революционна идеология и особено в политиката на Венецуела. Комунистическите партии в Латинска Америка се появяват през ХХ век, но веднага членовете им са подложени на репресии от режимите в региона. Това налива масло в огъня на революциите, което и днес води до неприятни последствия и странни оправдания.
В подкрепа на последното твърдение е поднесеното наскоро обяснение за драматичните събития от посланика на Венецуела в Лондон. Тук сцената също не е случайна - Мемориалната библиотека на Маркс в английската столица. Емблематичната двуетажна сграда e приютявала навремето Ленин. Нейно превъзходителство г-жа Росио Манейро заяви, че през последните 16 години социалистическото правителство във Венецуела е въвело социални програми, вдъхновени от марксистките идеи, като "дава приоритет на включването на бедните хора в здравни, образователни и жилищни системи". Разбира се, правителството в Каракас популяризира тези идеи и в други части на континента, като подкрепя политическите партии и движения, които споделят идеите на Маркс. Манейро изказа притеснението си, че усилията на покойния лидер Чавес и следовника му Мадуро, са изложени на риск, защото капитализмът се опитва да ликвидира социализма в Латинска Америка. Вътрешните врагове са опозицията, която води икономическа война, в синхрон с последователни враждебни администрации във Вашингтон. Те разглеждали Венецуела като "необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност на САЩ и външната политика". Но, продължава тя, Венецуела далеч не се отказва и няма да се поклони на "тази многопосочна агресия". Думите на посланника намират опора в казаното от самия Чавес: "Социализъм или смърт, но истинска смърт - на целия човешки вид и на живота на планетата Земя, защото капитализмът унищожава планетата, капитализмът унищожава живота на земята, капитализмът унищожава екологичното равновесие на планетата; разрушителното развитие на капиталистическия модел слага край на живота на земята. Вярвам, че сега или никога!".
Е, днес бягството на милиони венецуелци към този "разрушителен" капиталистически модел е факт и няма никакви индикации, че ситуацията може да се развие положително за марксисткото правитлество. Междувременно световните медии започнаха да насърчават възможността за хуманитарна намеса във Венецуела. Кризата придобива застрашителните размери на Средиземноморската, когато над милион бежанци нахлуха през границите на Европа и я потопиха в политически хаос. Днес Перу е новият дом на половин милион венецуелци и вече може да се усети втвърдяващото отношение на местните. Правителството въведе по-строг граничен контрол и изисква паспорти. Във Венецуела пък има дефицит на хартия, което затруднява отпечатването им. Същите изисквания се опитва да въведе и Еквадор.
Разбира се има и по-просто обяснение на случващото се. Богатата на петрол Венецуела има едни от най-големите залежи в света и може би точно този природен ресурс стои в основата на много от нейните икономически проблеми. Венецуела никога не се е притеснявала да увеличава добива на петрол, когато и е било нужно. С получените долари е внасяла стоки от чужбина, от които гражданите и са се нуждаели. Но когато през 2014 г. цената на петрола падна правителството в Каракас се сблъска с недостиг на така нужната чуждестранна валута. Инфлацията тръгна с ускорени темпове и венецуелците много бързо станаха милионери. Чаша кафе струваше 2.5 милиона боливара! Наскоро премахнатите нули и въведената национална валута "суверенния боливар" създаде нов хаос. Фирмите трудно се адаптират и хиляди работници останаха по домовете си. Новата драма е в ход, а опитът за убийство на Мадуро с дрон е само част от нея.
Станислав Бояджиев