Вчера пуснахме коментар, който по същество обясняваше как сами нарушаваме обществения договор и се докарваме до тежко положение. И вечерта две деца загубиха живота си след инцидент на вълнолома в морската ни столица. След като загърбиха правилата за безопасност, а родителите им не бяха близо до тях.
Лесно е сега да вадим тежки морални изводи. И няма да се случи за първи път. Но явно не си взимаме поука.
Тези истории минават с цъкане на език и “Бог да ги прости”. После говорим за лоша поличба, проклятие, съчетание на планети или друго. Някой кмет ще наръси захар по улиците. И заспиваме пред поредната реклама на милионер от търкане на талончета. На следващия ден отиваме да потъркаме и ние. Току-виж животът ни се промени.
Живеем ден за ден, от новини до новини. Тук-таме има някой сутрешен блок, след който ще се оправи градинка или ще се сложи светофар някъде. Или някой ще си подаде оставката. И всичко ще продължи по същия начин.
Може да е клише, но ще го кажем - у нас има тотален разпад на моралните устои. И не са ни виновни Пеевски, политиците като цяло, Тръмп, световното положение или разположението на звездите. Виновни сме си сами.
Ние сме народ с широко затворени очи и широко запушени уши. Само устите ни са отворени - за да даваме акъл и да повтаряме, че жените ни са най-красиви, мъжете - най-потентни, а ракията ни е върхът.
Когато имаме проблем - не звъним в полицията или в Общината, а на “Господари на ефира”.
Когато искаме да протестираме - псуваме депутатите във Фейсбуук.
А децата ни се радват, когато Гери-Никол пее, че е “над закона в тази страна”.
Всъщност у нас масата хора искат да са над закона и правилата.
Познати от Варна разказаха, че този сезон има пик на несъобразяването с правилата за поведение в морето и около морските обекти. Цяло чудо е, че този трагичен случай не е част от тъжна поредица. И нека се хванем на бас - след седмица ще е забравен. Не от Общината, от хората. От всички, които цъкат с език и проявяват съпричастност в социалните мрежи.
Превантивните мерки не помагат. Иначе деца нямаше да прескачат оградите покрай гарите, за да си правят опасни селфита. Нямаше и бабаитите по пътищата да се надпреварват, за да стигнат до морето в държавата, в която всеки е цар.
И всеки отказва да понесе личната си отговорност. Не само след проблем, но и преди да се случи. Прибираме се вкъщи, гледаме си “София ден и нощ” и отваряме ракийката. Децата ни пък искат да приличат на героите от сериала. Които са чели Пабло Неруда само на статус във Фейсбуук.
Един ден и те ще чегъртат талончета. Ще ги търкат по-усилено от лампата на Аладин. И ако късметът не изпълни желанията им - ще псуват държавата. С правописни грешки ще я псуват.
А колелото на живота ще си продължи.
Затова внимавайте, живейте истински, хранете се правилно, възпитавайте децата си. И четете. Току-виж - някой ден прекръснем порочния кръговрат.
