“Може би идва сезонът на оставките” - така коментира в “Лице в лице” коалиционният “партньор” на ГЕРБ Валери Симеонов оставката на социалния министър. Която, оказа се, няма да бъде приета.
Неслучайно сложихме думата “партньор” в кавички. Напоследък все повече патриотите излизат с бунтовни изказвания и намеци за разклащане на управленската коалиция. По подобен начин действаха преди и Реформаторите. А БСП дори обявиха, че ще искат за втори път вот на недоверие.
Всичко това се случва някак в края на Българското европредседателство. Дали, пазейки стабилността в този ключов за страната момент, дали заради друго… Истината е, че извън ГЕРБ нямаше някой, който да извади политически дивиденти от позицията, която България зае в ЕС. Може би, единствено Сергей Станишев в даден момент заговори за националните интереси, макар и у нас, и в Европа да принадлежи на основните опоненти на премиера Борисов. И по последни слухове - това е още един голям айсберг, появил се между бившия червен лидер и Корнелия Нинова. Говори се дори, че председателят на ПЕС вероятно няма да оглави листата на социалистите на евроизборите догодина.
И отново идва време да се запитаме - какво всъщност се случва? Има ли проблем в управлението на страната наистина? Всичко е наред и държавата е стабилна или напротив - има сериозни пропуквания.
Демокрацията може да е отнела нещо на някого, но дава право всеки да казва открито мнението си. Но е хубаво политиците у нас да се замислят - трябва ли всеки проблем да е повод за оставки, вот на недоверие и извиване на ръцете? И не само.
Ако наистина сигурността в държавата е проблем, могат ли тези, които искат вот на недоверие да го решат? Нима БСП имаше безспорни, успешни вътрешни министри, когато бе на власт?
Ами медийните драми със закона за хазарта и акциите на Валери Симеонов по заведенията? Това ли са най-големите проблеми на държавата? Трябва ли да се намесва тя навсякъде? Не може ли издателят Манол Пейков (който се бори да отпадне ДДС върху книгите) да работи за своята кауза, без да я противопоставя на въпроса с хазарта?
Обществото ни започва да живее от статус до статус и от сутрешен блок до късни новини. Така никой политик в държавата, от никоя партия няма да може да управлява стратегически добре.
Да, коректив винаги трябва да има. Но, когато се нажежава до червено, трябва да е ясно как ситуацията може да се охлади. А реплики като тази за сезонът на оставките звучи като класически рекет.
Евтините политически анализи не управляват страната. И не отговарят на въпроса как даден проблем може да се реши по-добре. Ето това конкретно говорене избяга от българската политика. И е време да се върне. То трябва да дойде преди искането на оставки, вотове на недоверие и т.н.
Всичко останало не е политика. Всичко останало е “стани да седна”.